РЕШЕНИЕ
№ 241
София, 03.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, в присъствието на прокурора Раева, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 199/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
Образувано е по к. жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от В. Д. В. лично и като настойник на О. Д. В. , срещу въззивното решение № 175 от 18.07.2007 г. по гр. д. № 528/06 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.
Ответникът по касация С. община – район “П” не е взел становище по жалбата, представителят на Върховната к. п. на РБ – контролираща страна в процеса, счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
С въззивното решение на Софийския апелативен съд, предмет на касация, в сила е оставено решението от 08.01.2006 г. по гр. д. № 1624/05 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявен от С. С. Н. , В. Д. В. и О. Д. В. /действащ чрез настойника си В. Д. В./, последните двама – процесуални правоприемници на починала в хода на делото ищца, иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди от незаконно действие на длъжностни лица при ответника, изразило се във въвод на собствениците във владение на възстановен по ЗСПЗЗ имот, при проявено бездействие да се оцени имот по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предоставен за ползване по ПМС № 21/63 г.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд достигнал до извод, че не е доказано наследодателят на ищците да е ползувател на земеделска земя, нито имотът да е застроен с масивна постройка, поради което не са налице предпоставките на ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността върху земята. Не са представени и доказателства как е приключило административното производство по молбата за оценка на земята. По твърденията на извършен незаконен въвод на бившите собственици на имота съдът приел, че липсват данни за такова действие, евентаулно за отмяна на издаден за това акт. Дори да се приеме, че е налице основание за отговорност, то не е установена причинна връзка между действията на общината, довели до възстановяване на имота, и претендираните вреди, съставляващи стойността на дървената барака, изгоряла при възникнал в имота пожар, стойността на масивен гараж, на подобрения като направа на плочник, тераси, кладенец, електрифициране на имота, засаждане на плодни дръвчета и ягодови насаждения, и стойността на лек автомобил, находящ се в гаража на ищците, който кметът на с. К. предал на трето лице. Затова и претенциите за обезщетение на вреди от незаконни действия и бездействия на общината са отхвърлени като неоснователни.
Обжалваното решение е правилно.
Ищците претендират обезщетение за имуществени вреди от това, че длъжностни лица на ответника въвели във владение собствениците на възстановен по ЗСПЗЗ имот преди да има произнасяне, в реултат на неоправдано бездействие, по молбата на ищците по пар. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за оценка на предоставено място за ползуване. Извършеното без основание действие спомогнало въведените във владение да унищожат подобренията в имота.
П. извод, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди от бездействие, е обоснован и законосъобразен. Правно релевантно е това бездействие, на което противостои задължение да се извърши нещо. За да се прецени бездействието като противоправно, е необходимо да се установи какво е дължимото активно поведение и при какви предпоставки то следва да бъде извършено.
Съгласно пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост върху земи по пар. 4 от с. з. се придобива от гражданите, на които е предоставено право на ползуване при спазване изискванията на актовете на държавните органи – П. на Н. събрание, Д. съвет и Министерския съвет. Затова лицата, претендиращи издаване от кмета на съответната община на акт за оценка на земята, следва на първо място да докажат в административното производство по пар. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, че имат качеството ползуватели по силата на някой от актовете, посочени в пар. 63 от ПЗР на същия правилник. Ищците твърдят, че наследодателят им Д. В. Н. , починал в 1999 г., е носител на правото на ползуване по силата на „разделителен договор” от 06.03.1989 г. Документът правилно е преценен като такъв, който не материализира волеизявление на надлежен държавен орган за учредяване на право на ползуване. С него едно трето за делото физическо лице, комуто такова право било предоставено, отстъпило на Д. Н. 300.00 кв. м. за обработване. При липса на валидно учредено право на ползуване на основание ПМС № 21/63 г., ищците не могат да реализират права по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Затова дори и да се приеме, че след двукратното обявяване на отказите на кметския наместник за нищожни като издадени от некомпетентен орган /решения по адм. д. № 1307/93 г. и № 1330/94 г. на Софийския градски съд/, длъжности лица на ответника не са извършили предписаните от закона действия по оценка на имота, и в този смисъл е налице бездействие, то не е в пряка причинна връзка с претендираните от ищците вреди.
Неоснователно се поддържа тезата, че въводът е незаконно действие, тъй като предшества разрешаването на искането за изкупуване на земята. За защита правата на ищците е съществувала правната възможност да обжалват мълчаливия отказ на административния орган да се произнесе по искането им за оценка, а доказателства в тази насока те не са представили. Следва да се посочи и това, че въводът във владение на имот, възстановен по ЗСПЗЗ, който според закона се извършва от поземлената комисия, сега общинската служба по земеделие и гори, би бил без основание и в този смисъл би представлявал незаконно действие, ако не се предшества от решение за възстановяване на собствеността в полза на лицата, притежавали имота преди обобществяването на земята, съответно на техните наследници – чл. 32, ал. 2, изр. 2 ППЗСПЗЗ. Такива обстоятелства по делото не са установени. Напротив, и в исковата молба е изложено твърдение, че правото на собственост е възстановено от поземлената комисия.
Установено е, че подобренията в имота са унищожени от пожар, предизвикан от неизвестно лице. Ищците твърдят, че за тези противоправни действия е спомогнал незаконно извършеният въвод във владение. Съгласно чл. 34 ЗСПЗЗ кметът на общината по местонахождението на имота издава заповед за изземване на възстановени земеделски земи, които се ползуват без основание. По делото не са представени доказателства за въвод от служители на ответника, извършен по този ред. Затова не е установено и претендираните вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с действия или бездействия на администрацията. В случай, че изземването е преди произнасянето по искането на ищците за оценка, те са могли да обжалват заповедта на кмета и да искат от съда да спре изпълнението й до приключване на административното производство – чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ. Доводи в тази насока не са въведени, не са представени и доказателства.
Обоснован е правният извод за неоснователност и на претенцията за стойността на лек автомобил, предаден според твърденията в исковата молба от кмета на район “К” на трето лице, тъй като ищците не са доказали да са собственици на вещта.
В обобщение, касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е правилно и следва съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 175 от 18.07.2007 г. по гр. д. № 528/06 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: