РЕШЕНИЕ
№ 85
София, 04.03. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3133/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от И. Г. Б. от с. Д. дол, Л. област, срещу въззивното решение № 7 от 30.01.2007 г. по в. гр. д. № 52/06 г. на Л. окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 521 от 24.11.2005 г. по гр. д. № 348/05 г. на Т. районен съд в частта, с която е признато правото на М. С. П. и И. М. П. на собственост върху поземлен имот № 000216 с. Д. дол, област Л. , местност „В”, при посочени граници, касаторът е осъден да предаде владението на основание чл. 108 ЗС, и е присъдено обезщетение за ползуване на земята без основание в размер на 80.00 лева. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна се иска.
Ответниците по касация М. С. П. и И. М. П. считат жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Предявен е иск за собственост, произхождаща от възстановяване по ЗСПЗЗ на земеделска земя с решение № 9* от 03.03.2005 г. на ОС “З” гр. Т. в полза на ищците, в качеството им на наследници на И. Л. Д.
Ответникът е оспорил идентичността на възстановения имот с този, който владее. Счита също, че възстановяването на собствеността е в нарушение на закона, тъй като при извършеното в него строителство имотът не представлява земеделска земя, а е налице пречка за реституция по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Въвел е и правопогасяващо възражение за придобиване на имота по давност.
Ловешкият окръжен съд намерил, че имотът по исковата молба, съставляващ № 0* по картата на възстановената собственост на с. Д. дол, местност “В”, който според опис-декларацията от 15.10.1948 г. е принадлежал на наследодателя на ищците при внасянето в ТКЗС, е идентичен с този, ползуван от ответника и застроен от него с масивна и паянтова жилищни сгради. По приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ съдът приел, че нормата няма предвид строеж на единични сгради от физически лица, а застрояване, свързано с осъществяване на мероприятие и такова, представляващо комплекс от строителни дейности, в земеделски земи, намиращи се както в границите на населените места, така и извън тях. Да се вземе предвид извършеното от ответника застрояване, означава да се поставят в по-благоприятно положение тези физически лица, които са построили незаконно сгради в земеделски имот извън регулация, какъвто е разглежданият случай, спрямо лицата, извършили строителство в такива земи, но в регулацията на населеното място, за които законодателят изисква законност при отстъпване на правото на строеж и при самото строителство. Оттук и като счел, че ответникът не е доказал и основанието, на което владее имота, въззивният съд заключил, че искът за ревандикация, както и искът за обезщетение за ползуване на земята, са основателни и доказани.
Касационните доводи за неправилност на фактическите и правни изводи по принадлежността на правото на собственост към обобществяването на земята, за идентичността на възстановения на ищците наследствен имот с този, фактическата власт върху който се упражнява от ответника, сега касатор, и за акта на поземлената комисия с конститутивно за правото на собственост действие, са неоснователни.
Данните по делото сочат, че наследодателят на ищците е притежавал земеделски земи в местността “В”, част от които е спорният по делото имот. Заключението на тричленната експертиза в тази насока не е оспорено от ответника. Този имот е предмет на т. 1 на решение № 9* от 03.03.2005 г. на ОС “З” гр. Т. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Друг е предметът на решение № 9* от 18.02.1998 г. С него е признато претендираното право на възстановяване върху земеделски земи, включително и в м. “В”, а конкретният обект на собственост е възникнал впоследствие, с постановяване на решението от 2005 г., придружено със скица. Затова и неоснователно се поддържа оплакване за липса на валидно решение за възстановяване на собствеността като условие за реституция.
Основателен е касационният довод за допуснато нарушение на материалния закон.
Според чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ в две хипотези собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да възстановят собствеността си – когато те са застроени или върху тях са проведени мероприятия. Т. на първата хипотеза е в смисъл, че пречка за възстановяване на собствеността е всякакво застрояване на терена, което представлява комплекс от строителни дейности, като се имат предвид земеделски земи, намиращи се както в строителните граници на населените места, така и извън тях. Данните от заключението на тричленната техническа експертиза сочат, че за м. “В” няма одобрен регулационен и/или кадастрален план.становено е и това, че спорният имот е водоснабден и електрифициран, до него има асфалтиран път, в съседство, по свидетелски показания, също се намират застроени имоти, като в местността има около 40 вили. Следва да се приеме при това положение, че е налице застрояване по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при което имотът не се връща, а бившите собственици се обезщетяват по друг начин. При това в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ законодателят не е поставил изискване за законност на строителството, а регламентира само завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Разпоредбата не въвежда и изискване да е било проведено отреждане на терена за определен вид строителство – чл. 17 и 25 ЗТСУ /отм./, чл. 13 ППЗСГ /отм./. Затова без правно значение е фактът, че процедурата по определянето на вилна зона върху необработваема земя в местността “В” /писмо № IX-3-1280 от 09.03.1970 г. на МЗХП и протокол № 18 от 14.05.1973 г. на ОНС Л. / не е завършена, според удостоверение № 90 от 27.06.2005 г. на кметството с. Д. дол. Достатъчно е наличието на извършено до 01.03.1991 г. строителство – безспорно установено по делото с гласни доказателства, което препятства възможността за възстановяване на собствеността върху земята в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ.
Като е достигнал до извода, че не се установяват пречки за възстановяване по ЗСПЗЗ на претендираното от ищците право на собственост, Л. окръжен съд е постановил неправилно решение. При касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. “в”, предл. 1 ГПК /отм./ то следва да се отмени по уважените иск за ревандикация и обусловения от него иск за обезщетение за ползуване на земята без основание, и тъй като спорът е изяснен от фактическа и правна страна, делото следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като исковете с посочения предмет бъдат отхвърлени.
В частта, с която първоинстанционното отхвърлително решение по иска за парично вземане е оставено в сила, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Подадената от ищците частна жалба срещу определението от 06.06.2006 г. на въззивния съд по чл. 65 ГПК /отм./, произнасянето по която е отложено /определение № 467 от 03.10.2006 г. по ч. гр. д. № 408/06 г. на ВКС на РБ, III-то г. о./, е основателна. Санкцията е наложена заради неизпълнение на указание на съда да се посочи вещо лице за участие в тройната експертиза. Неоснователно се поддържа, че това процесуално бездействие не се включва в някоя от изрично изброените в нормата хипотези, при които на страната се възлага допълнителна държавна такса. Събирането на доказателства, каквото е съдебната експертиза, е свързано с посочване от страната на вещо лице в случаите, когато експертите са трима. В случая обаче не само късното посочване на вещо лице от жалбоподателите е станало причина за отлагане на делото и затова определението като неправилно следва да бъде отменено.
Предвид горния изход на спора и с оглед заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 1 425.49 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 7 от 30.01.2007 г. по в. гр. д. № 52/06 г. на Л. окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 521 от 24.11.2005 г. по гр. д. № 348/05 г. на Т. районен съд в частта по уважените искове за ревандикация и за обезщетение за ползуване на земята и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М. С. П. и И. М. П. срещу И. Г. Б. за ревандикация на поземлен имот № 000216, находящ се в с. Д. дол, област Л. , местността „В”, ЕКАТТЕ 24476, целият от 1.155 дка, представляващ друга селищна територия по картата на селото, при граници: имот № 0* имот № 0* имот № 0* и имот № 0* и за обезщетение за неоснователно ползуване на земята в размер на 80.00 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА същото въззивно решение в останалата част.
ОТМЕНЯ определението от 06.06.2006 г. по в. гр. д. № 52/06 г. на Л. окръжен съд, с което М. С. П. и И. М. П. са осъдени да заплатят 100.00 лева допълнителна държавна такса.
ОСЪЖДА М. С. П. и И. М. П. да заплатят на И. Г. Б. разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 1 425.49 /хиляда четиристотин двадесет и пет лв. и 49 ст./ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: