Р Е Ш Е Н И Е
№ 694
София, 28.09. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, І-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаряЕмилия Петрова , като изслуша докладваното от съдията Соколова гр.д. N 1497/08 година /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./ вр. чл.218а, ал.1, б. „а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. , действащ като Е. “Д” гр. Р., срещу въззивното решение от 14.01.2008 г. по в.гр.д. № 570/07 г. на са изложени доводи за недопустимост и неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б.б. “б” и “в” ГПК /отм./. Оплакванията са за това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, както и за неправилност на изводите за момента на узнаване на сделката и неправилно приложение на чл. 66, ал. 1 вр. чл. 33 ЗС.
От ответниците по касация “Е” О. гр. Ш. счита жалбата за недопустима, а по същество за неоснователна, В. С. Д. и Д. Ж. З. не са взели становища .
Върховният касационен съд на Рб, състав на І-во г.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото – ответник по иска. В това му качество той безспорно разполага с право да обжалва неблагоприятния за него съдебния акт, с който в сила е оставено решение № 202 от 04.05.2007 г. по гр. д. № 2150/06 г. на Ш. районен съд, с който ищецът е обявен за купувач на сгради и е допуснато встъпване в правата му на такъв по н. а. № 113/05 г. за сумата 1 500.90 лева, която следва да заплати на купувача З. в месечен срок от влизане на решението в сила.
По същество жалбата е неоснователна.
По делото не е спорно, че ищецът “Е” О. гр. Ш. е собственик на земята, съставляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. И., община В., а ответникът Д. Д. притежава построените върху него бензиностанция и автомивка. Безспорно е и това, че на 08.11.2005 г. Денев и съпругата му – ответницата В, продали сградите на ответницата Д с н. а. № 113/2005 г. за сумата 1 500.90 лева.
Исковата молба, с която се претендира изкупуване на сградите, е подадена на 04.09.2006 г.
В съответствие с доказаната фактическа обстановка по делото и в рамките на заявеното искане, въззивният съд споделил становището на първоинстанционния съд относно правната квалификация на иска като такъв по чл. 66, ал. 1 вр. чл. 33, ал. 2 ЗС. Както е посочено в мотивите към обжалвания съдебен акт, позоваването в исковата молба само на нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС не обвързва съда, който има задължение да определи правното основание на предявената претенция. Ето защо касационното оплакване за недопустимост на съдебния акт като постановен по нещо, което не е предмет на предявения иск, е неоснователно.
Обжалваното решение е правилно.
Съгласно чл. 33 ЗС приложното поле на правото на изкупуване се отнася до съсобствените недвижими имоти. Разпоредбата обаче се прилага и в случаите на създадена разделна собственост на земята от сградата. Тогава съгласно чл. 66, ал. 1 ЗС продавачът е длъжен да покани собственика на земята да купи продаваемата постройка и ако той откаже – да продаде същата на трето лице. Не е установено в имота да има други сгради, извън спорните, за да се приеме, че е налице т. н. “хоризонтална” етажна собственост, при която нормата на чл. 66, ал. 1 ЗС не намира приложение. По делото не са представени доказателства за отправено предложение до собственика на земята, а не е въведен и довод в този смисъл. Затова за ищеца е налице основание да претендира право на изкупуване на сградите, предмет на договора за покупко-продажба от 08.11.2005 г.
В съответствие с данните по делото и закона съдът в двете инстанции е приел, че в хипотезата, пред която страните са изправени, двумесечният срок за предявяване на иска тече от узнаването от непоканения собственик на земята за извършеното разпореждане със сградите. Тезата на касатора, че денят на узнаването е денят на вписване на сделката, е несъстоятелна. Трайната съдебна практика приема, че когато носителят на правото на изкупуване не е поканен и не е участвал в продажбата, срокът тече от датата на узнаване на продажбата. Целта е да бъде гарантирано съдебното предявяване на установеното в негова полза потестативно материално право, чието упражняване не може да бъде свързано с момента на сделката, след като той не е бил известен за нея. Гласните доказателства като неопровергани от друго, сочат на узнаване в началото на месец август 2006 г., при което предявеният на 04.09.2006 г. иск е в законоустановения двумесечен срок.
В обобщение, като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания за недопустимост и неправилност, обжалваното въззивно решение следва съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 14.01.2008 год. по в.гр.д. № 570/07 год. на Ш. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: