Р Е Ш Е Н И Е
№ 883
София, 17.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, І-во отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 812/09 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
С решение № 512 от 04.06.2004 г. и допълнително решение № 741 от 26.09.2006 г. по гр. д. № 326/03 г. на Р. районен съд е признато за установено по отношение на С. М. М. и М. К. М. , че М. К. М. е собственик на 1/7 ид. ч. от УПИ *парцел/ VI-59 от кв. 7 по плана на с. Ф., община Б., и от построените в него жилищна сграда и плевня и ответниците са осъдени да предадат на собственика владението на посочената част, а н. а. № 44/2003 г. е отменен в частта над 2/7 ид. ч.
С решение № 212 от 13.09.2007 г. по в. гр. д. № 154/07 г. на Б. окръжен съд, постановено при участието на новоконституираната ответница Д. К. Х. – М. , това решение е отменено частично и искът е отхвърлен над размер от 1/14 ид. ч., за каквато част е отменен и нотариалният акт. В останалата част първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила.
Срещу въззивното решение в уважената част на иска в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ е подадена касационна жалба от ответниците С, които искат то да бъде отменено като неправилно.
Ищецът – ответник по касация, както и Д. К. Х. – М. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че имотът, съставляващ дворно място и построени в него жилищна и стопанска сграда, са придобити по време на брака между М, сключен през 1943 г. и прекратен със смъртта на съпруга на 26.01.1991 г. При това положение и с оглед наследниците по закон – съпруга и шест деца, определил претендираното от ищеца право на собственост, основано на наследствено правоприемство, на 1/14 ид. ч. от сънаследствената вещ.
Противопоставеното от ответниците правопогасяващо възражение за придобиване на имота по наследство и давностно владение, удостоверено с н. а. № 44 от 20.03.2003 г., съдът приел за неоснователно. Съображенията са, че не е доказано те да са завладяли за себе си частите на останалите съсобственици, а извършените от ответника М опити за уреждане на отношенията с останалите наследници не обективират намерение за своене.
Обжалваното решение е законосъобразно. Събраните по делото доказателства са възприети според точното им съдържание и смисъл, преценени са в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните, а материалният закон е приложен правилно.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Доколкото ищецът, позовавайки се на наследствено правоприемство, не е въвел друг придобивен способ, следва да се приеме, че се поддържа оригинерният способ придобивна давност. Това разбиране съответства и на изразеното от касаторите в жалбата становище, че по делото няма данни за друго, освен за давностно владение. За сградите поддържат становище, че са построени по време на брака между наследодателя на страните и ответницата С, и съгласно чл. 92 ЗС те са собственост на собствениците на земята. Затова неоснователни са тези доводи в касационната жалба, според които по делото не е заявено твърдение, че дворното място е наследствено имущество на общия наследодател или е придобито от него самостоятелно чрез съответен придобивен способ.
Изводът, че макар преживялата съпруга и един от синовете – ответникът М. М. , заедно със съпругата си Д. , да са продължили след смъртта на наследодателя да владеят изцяло процесния имот, фактическата власт, упражнявана от тях, не е довела до придобиване на собствеността по давност, е обоснован на данните по делото и закона. Въззивното решение съответства и на практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС относно предпоставките, при които сънаследник може да придобие по давност идеалната част на друг сънаследник.
Наличието на нотариалния акт, с който в полза на ответниците е удостоверено правото на собственост по давност, размества тежестта на доказване, при което ищецът е следвало да докаже, че ответниците не са променили намерението, с което са упражнявали фактическата власт и не са завладяли частите на останалите сънаследници за себе си. Изводът на въззивния съд, че елементите от фактическия състав на придобивната давност не са доказани, е основан на преценката на доказателствата, според които ответникът М. М. не е противопоставил на другите съсобственици настъпила промяна в намерението на упражняваната от него фактическа власт по отношение на техните идеални части. Напротив, изразил е желание да уреди с останалите сънаследници въпроса с наследството, извършил е в тази насока и практически действия по уреждане на отношенията.становена е и липса на действия, изразяващи намерение за своене на имота от страна на ответницата С преживялата съпруга. Налице са и данни, че ищецът, макар и да не живее в имота, не се е дезинтересирал от него, смятал го е имот за общ, т. е. и за свой.
Е. защо законосъобразно е прието, че частта на ищеца не е придобита от ответниците на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. При това положение и с оглед безспорния факт, че ищецът не е във владение, неоснователно се поддържа от касаторите, че не е доказано наличие на останалите две кумулативни предпоставки на иска по чл. 108 ЗС.
Обжалваното въззивно решение е постановено в отсъствие на въведените с жалбата основания за касиране, с оглед на което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 212 от 13.09.2007 г. по в. гр. д. № 154/07 г. на Б. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: