ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 439
София , 25.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на …………………………………………………… май
две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 56/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. К., приподписана от адв. Н. П. , срещу въззивното решение № 295 от 28.05.2008 г. по в. гр. д. № 210/08 г. на Смолянския окръжен съд. Касаторът поддържа, че са налице условията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК, тъй като по един и същ казус, предполагащ еднообразно разрешаване, съдилищата са се произнесли по различен начин по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси, за което се позовава и представя влезли в сила решения по гр. д. № 135/07 г. и по гр. д. № 84/03 г., двете на Ч. районен съд.
От ответниците Д лесничейство с. Х., ОС „Земеделие и гори“ гр. Ч. и Р. управление на горите гр. С. не са постъпили отговори.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 44 от 13.02.2008 г. по гр. д. № 170/07 г. на Ч. районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено, че наследниците на Г. И. А. , починал на 10.06.1940 г., имат право да им се възстанови собствеността върху гори в ревир „Орехово“, община Ч., както следва: гора в местността „Садурница“ с площ от 7.000 дка и гора в местността „Костен камък“ с площ от 1.300 дка.
Въззивният съд е приел, че протоколите за определяне предмета на горско стопанство, какъвто именно е одобрен с П. № 13072/1940 г. /Обн., ДВ, бр. 209 от 16.09.1940 г. Д са изключени от доказателствата, изброени в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ с изменението на закона по ДВ, бр. 13/2007 г. Наред с това, видно от постановлението, отчуждаването е станало на основание чл. 33 от Закона за горите от 1925 г., който не е сред изброените в чл. 2 ЗВСГЗГФ закони, включени в обхвата на реституцията. Съдът е изложил и съображението, че наследодателят на ищцата е починал през 1940 г. и поради това имотът в м. „Садурница“ не е бил отнет от него, а доколкото е съществувала собственост, то тя е отнета от наследниците му.
Налице е противоречива практика на съдилищата по делата по искове по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, имащи за предмет спорове по принадлежността на правото на собственост към момента на национализацията на гори, включени в ревир „Орехово“. От представените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения е видно, че с влязлото в сила решение № 156 по гр. д. № 135/07 г. съдът е придал значението на годно доказателствено средство на С. на комисия от 23.10.1941 г. на членове-горовладелци на кооперация „Орехово“, които получават суми срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945-46 г. В решение № 129 по гр. д. № 84/03 г. съдът, въз основа на извлечението от Д. на идеалните имуществени дялове от ГПК „Орехово“ от 1941-42 г. и П. № 13072/1940 г., е възстановил правото на собственост на наследодател на ищцата, който е починал на 19.10.1916 г. Тези доказателства са представени и в производството, решението по което се обжалва сега, но съдът не е зачел доказателствената им сила.
Налице е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид обстоятелството, че поради изричното ограничение по чл. 218а, ал. 1, б. „а“ ГПК /отм./, делата по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ не бяха предмет на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 295 от 28.05.2008 г. по в. гр. д. № 210/08 г. на Смолянския окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: