О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
гр. София, 26.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3313 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № І* от 22.04.2008 г. по гр. д. № 820/2007 год. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.07.2007 год. по гр. д. № 921/2007 год. на Бургаския районен съд, с което е признато за установено между Г. Х. С. и Х. С. С. от една страна, и от друга – „М” О. , че правото на строеж за изграждане на двуетажна жилищна сграда в УПИ * – 516 в кв. 60 по плана на кв. Сарафово, гр. Б. не съществува, като погасено по давност и е отменен нот. акт № 10/2002 год. в частта, в която Г. и Х. С. са учредили на „М” О. това право.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ответното дружество, което поддържа становище за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
За да се допусне до разглеждане касационната жалба, подадена след 1.03.2008 год., е необходимо с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието на горните предпоставки се обосновава от касатора, като в случая в жалбата жалбоподателят се позавава на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. В изпълнение на разпореждането на въззивния съд е представил съдебна практика, с оглед поддържаното, че въззивното решение по въпроса за давността е в противоречие със същата – решение № 1* от 13.10.62 год. и решение № 1* от 4.06.66 год. на Върховния съд.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор по жалбата от ищците Г. С. оспорват допустимостта на касационното обжалване на решението поради липсата на изложение за наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК, евентуално оспорват същата по същество.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Макар и в самата касационна жалба, касаторът е обосновал наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поддържайки, че изводите на въззивния съд по въпроса за прекъсване на давността противоречат на съдебната практика и такава е приложена. Поради това и следва да се приеме, че се обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и оплакванията на ищците в тази насока са неоснователни.
За да уважи предявения против касатора иск, въззивният съд е приел, че от момента на учредяване правото на строеж е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок, в който правото на строеж не било реализирано, поради което и приел, че същото е погасено па давност в полза на собствениците на земята. Приел възражението на ответника за прекъсване на давността с предявяване на иск от учредителите за разваляне на договора за учредяване правото на строеж за неоснователно, поради липсата на влязло в сила съдебно решение, с което същият да е уважен. Въпросът за прекъсване на давността е съществен за изхода на делото, тъй като от него зависи решаване на спора относно погасяването на правото на строеж, поради което и с оглед представените съдебни решения на Върховния съд следва да се направи извод за решаването му в противоречие със съдебната практика. В представените съдебни решения е прието наличието на прекъсване на давността с предявяването на иск, съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, поради което и е налице противоречиво решаване на този съществен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. На това основание следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІV гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № І* от 22.04.2008 год. по гр. д. № 820/2007 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от „М” О. , чрез пълномощника му адвокат Ил. И. , касационна жалба срещу него.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: