1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 09.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България , Петчленен състав, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ВАНЯ ПУНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИАНА ДОБРЕВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 6/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Благоевград и Районен съд – [населено място], повдигнат от последния с определение № 328 от 13.02.2014 г. по гр.д.№ 44/ 2014 г.
От данните по делото се установява следното:
Х. В. и Р. Д. от Б. са обжалвали решение на комисията по чл.13а ППЗСПЗЗ, взето с протокол от 23.09. 2013 г., утвърдено от Кмета на Община [населено място], с което се отказва изготвянето на помощен план във връзка с нанасянето на имота на жалбоподателите в кадастралния план на [населено място]. С определение № 2017 от 18.11. 2013 г. по адм.д.№ 882/ 2013 г. на Административен съд- Благоевград жалбата е оставена без разглеждане по съображения, че решението на комисията, с което не се приема помощния план, не подлежи на обжалване.
С определение № 213 от 9.01.2014 г. по адм.д.№ 16677/2013 г. тричленен състав на ВАС, четвърто отделение е обезсилил определението на административния съд [населено място] като постановено от некомпетентен съд и изпратил делото по компетентност на районния съд [населено място], тъй като намерил, че обжалваните актове попадат в хипотезата на §19, ал.1 от ПЗР на ЗИД АПК /Д.в.бр.39/20.05.2011 г./.
Районният съд [населено място] е повдигнал спор за подсъдност по чл.135, ал.4 АПК, като счита, че на основание § 19 от ПЗР ЗИД АПК на обжалване пред него подлежат само индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, докато решението на комисията по чл.13а, ал.5 ППЗСПЗЗ или отказът да бъде нанесен имота в помощния план не са индивидуални административни актове, а такива по чл. 21, ал.5 АПК.
За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил отказът на комисията по чл.13а ППЗСПЗЗ да приеме помощния план за определяне границите на имот с площ 800 кв.м., който жалбоподателите са заявили и очакват да им бъде възстановен от ОСЗ, както и акта на утвърждаване на това решение от кмета на Община [населено място]. Спорът за това кой е компетентният съд, който следва да разгледа жалбата, се свежда до отговора на въпроса дали посочените актове и волеизявления представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и в този случай спорът би бил от компетентност на районния съд съгласно §19, ал.1 ПЗР ЗИД АПК, или се касае за хипотезата на чл.21, ал.5 АПК, според която не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.
К. по чл.13а ППЗСПЗЗ се назначава когато имотът, който се възстановява, не е нанесен в кадастралния план и за установяване на границите му се изработва помощен план. Действията и решенията на посочената комисия са част от производството по издаване на решение по чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ, за тях не е предвидено изрично възможност да бъдат обжалвани, а самата комисия има функции на помощен орган, която извършва техническа дейност, за да могат да се идентифицират бившите имоти и да се определят границите им, тяхното местоположение и състояние / застроени, незастроени, характер на застрояване и др.белези/, което подготвя постановяването на решението по възстановяване на собствеността. По тази правна характеристика решенията на комисията по чл.13а ППЗСПЗЗ не притежават белезите на индивидуален административен акт и независимо че са свързани с предмета на производството по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ , жалбите срещу тях не са от компетентност на районния съд, а следва да се разгледат по общия ред от съответния административен съд.
Относно разбирането, че решенията на комисията по чл.13а ППЗСПЗЗ за приемане или отказ за приемане на помощния план не са индивидуален административен акт, а такъв по чл.21, ал.5 АПК е и преобладаващата практика на състави на ВАС, като напр. опр.№ 14017/7.11.2012 г. по адм.д.№ 13049/ 2012 г., ІV о., опр.№ 1213/28.01.2009г. по адм.д.№ 121/ 2009 г., ІV о., опр.№ 11297 от 16.11.2006 г. по адм.д.№ 10687/ 2006г., ІV о., р.№ 8812/ 28.06.2010 г. по адм.д.№ 5327/2010 г., ІV о., опр.№ 5287/16.04.2013 г. по адм.д.№ 4750/ 2013 г., І о., а също и практиката на смесени петчленни състави като опр.№ 8/ 25.01.2013 г. по гр.д.№ 45/2012 г. на ВКС, 5 чл.с-в, опр.№ 22/10.04.2013 г. по гр.д.№ 11/ 2013 г. на ВКС, 5 чл.състав, опр.№ 2/30.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 2/ 2014 г., 5 чл.състав, опр.№ 42/ 20.12. 2012 г. по гр.д.№ 37/ 2012 г., 5 членен с-в ВКС, опр.№ 9/ 28.01.2013 г. по гр.д.№ 48/ 2012 г., 5 чл.с-в и др., в които се приема, че ако съответният акт или волеизявление не са крайният акт в една административна процедура, а имат междинен характер и отговарят на белезите по чл.21, ал.5 АПК, за тях не е приложима разпоредбата на §19 от ПЗР ЗИД АПК, обосноваваща компетентност на районния съд.
По изложените съображения следва да се приеме, че компетентен да разгледа настоящата жалба е Административен съд- Благоевград, поради което петчленният състав на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд
О П Р Е Д Е Л И
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалбата на Х. Д. В. и Р. Д. Д. от [населено място] с вх.№ 11-02-09 /4/ 29.10.2013 г. по регистъра на общината [населено място] е Административен съд [населено място], на когото да се изпрати делото.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд Сандански за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: