8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 01.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. №196/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Адвокат Д. А. е подала като пълномощник на [фирма]- София касационна жалба против решение № 6420 от 30.11.2011 г. по гр.д. № 7210/2011 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени подробно доводи за неправилност на въззивното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, евентуално т.2 ГПК, за допускане на решението до касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ разрешен ли е окончателно в административното производство въпросът за законосъобразността на определеното обезщетение по ЗОСОИ и преклудирани ли са с решението на административния съд възраженията на ответниците в тази насока; 2/ постановеното решение по адм.д. № 9532/2000 г. на ВАС, 5-членен състав, има ли обвързваща сила по отношение на касатора; 3/ същото решение има ли обвързваща сила по отношение на неучаствалото в административното производство юридическо лице, което е частен правоприемник на касатора; 4/ гражданският съд в производството по ГПК/ отм./ може ли да пререшава въпроса относно начина на обезщетяване по реда на ЗОСОИ; 5/ решенията на ВАС, постановени по реда на ЗВАС/ отм. /, с които е признато право на обезщетяване по ЗОСОИ чрез съсобственост, имат ли сила на пресъдено нещо по отношение на ответника; 6/ Приложима ли е т.4 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС по отношение на дружеството [фирма], което не е участвало в рестуционното производство по ЗОСОИ и е придобило имота преди постановяване на решенията на ВАС. За да обоснове разрешаването на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, се позовава на решение № 205 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 4543/08 г. на ВКС, І г.о. и т.4 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, а във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК- на решение № 579 от 15.12.2009 г. по гр.д. № 1647/08 г. на ВКС, ІV г.о.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба и от [фирма] чрез неговия процесуален представител адв. Цв. Ч.. Касаторът релевира оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 281,т.3 ГПК.
Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, както и следните въпроси: 1/ преклудират ли се в съдебното исково производство възраженията на ответника за отсъствие на предпоставките за имотно обезщетяване по реда на ЗОСОИ, когато му се противопоставят влезли в сила решения на административен съд за начин на имотно обезщетяване; 2/ кога възниква правото на собственост в патримониума на лицата, обезщетени по ЗОСОИ в хипотеза на заместващи индивидуалния административен акт съдебни решения- при произнасяне на това от тях, което принципно се определя имотно обезщетяване или със следващото го, с което се индивидуализира обектът на обезщетяването, стойността и размерът на квотите в съсобствеността; 3/ противопоставимо ли е влязлото в сила решение за определяне начина на обезщетяване, предхождащо това по индивидуализиране на имота- негов обект, на страна, конституирана за участие в съдебното административно производство след влизането му в сила; 4/противопоставимо ли е решението на съда, с което се признава право на имотно обезщетяване, и кое от поредицата такива решения, на извършена и вписана преди постановяването им сделка за имота, който е обект на обезщетяване; 5/ кой е приложимият към произнасяните в съдебното административно производство решения по ЗОСОИ закон- този, действащ към момента на заявяване на искането за имотно обезщетяване или този, който е в сила към момента на постановяване на съдебното решение, с което се признава право на обезщетяване чрез съсобственост; 6/ кой е определящият за допустимостта на имотното обезщетяване по ЗОСОИ във връзка със ЗППДОбП/ отм./ момент при висяща приватизационна процедура – този на прехвърляне на мажоритарния пакет дялове или акции, или този, в който е извършена сделка на раздържавяване по реда на масовата приватизация; 7/ допустимо ли е в спорно съдебно производство относно право на собственост, да се прогласява нищожност на решение, постановено в съдебно- административно производство, което заменя индивидуалния административен акт с конститутивно действие, поради грубото му противоречие с относимите материалноправни норми; 8/ при противоречие на решение на гражданския съд с такова, произнесено от Констуционния съд, може ли да се приеме, че решението на гражданския съд се намира в пряко противоречие с Конституцията и каква следва да е съдбата на такова решение при преценка на допустимостта на касационното обжалване.
В писмен отговор на касационните жалби ответниците по касация А. Н. Т. и О. К. Ж. изразяват становище, че не са налице сочените от касаторите предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 36 от 06.07. 2010 г. по гр.д. № 10371/03 г. на Софийски районен съд, с което [фирма] е осъдено да предаде на А. К. Ж. и А. Н. Б. – Р. владението върху 7 413/31 756 ид. части от недвижим имот- магазин № 1.1, находящ се в партера на седеметажна жилищна сграда в [населено място], [улица], състоящ се от магазин, склад, антре и тоалетна, със застроена площ 175 кв.м, при съседи: [улица], магазин № 1.2, фоайе към жилищната сграда, фотостудио, двор и калкан на сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в дворното място, съставляващо УПИ VІІ- 10,18 в кв. 147 по плана на [населено място] от 1994 г., което решение е постановено при участието на [фирма]- София като трето лице- помагач.
От фактическа страна по делото е установено, че наследодателката на ищците С. Б. е била собственик на дворно място и къща, които са одържавени от нея по реда на ЗОЕГПНС. След одържавяването къщата е била съборена и в дворното място е построена жилищна сграда с магазини. На 10.02.1998 г. С. Б. е направила искане до областния управител за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за одържавения й имот, което е било изпратено по компетентност на министъра на транспорта. Със заповед РД- 08.1017 от 23.11.1998 г. на министъра на транспорта е определено наследниците на С. Б. да бъдат обезщетени чрез компенсаторни записи за стойността на одържавения имот. С решение № 2723 от 27.04.2000 г. по адм. д. № 1806/1999 г. на ВАС, 3-чл. състав, тази заповед е отменена и съдът се е произнесъл по същество, като е опредилил начин на обезщетяване по чл. 2, ал.5 ЗОСОИ чрез възстановяване на собствеността върху самостоятелни обекти- двата магазина, находящи се в партера на построената върху одържавения имот сграда. С решение № 8642 от 16.11.2001 г. по адм.д. № 9532/2000 г. на ВАС, 5-членен състав, е отменено решението на тричленния състав и е изменена заповедта на министъра на транспорта в частта относно способа за обезщетяване, като е признато право на обезщетение чрез съсобственост в двата магазина, находящи се в сградата на [улица]. В производството по това дело [фирма] е било конституирано като заинтересована страна. С решение по адм.д. № 9786/2001 г. на ВАС, ІІІ отд., е утвърдена определената оценка на признатото право на обезщетяване и квотите на наследниците.
Установено е също, че със Заповед от 08.12.1997 г. на министъра на транспорта е била открита процедура за приватизация до 75 % от капитала на [фирма], в чиито активи са били включени двата магазина. С договор от 17.12.1998 г. за покупко- продажба на акции от [фирма] министърът на транспорта прехвърлил на купувача [фирма] 71 466 бр. поименни акции с право на глас, представляващи 56.25% от капитала на [фирма].
С договор за покупко- продажба на недвижим имот от 07.03.2000 г., оформен с нотариален акт № 8, т.І, нот. дело № 12/2000 г., [фирма] продало на [фирма] магазин 1.1 в сградата на [улица].
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че ищците се легитимират като собственици на 7 413/31 756 ид. части от процесния магазин в качеството си на наследници на С. Б. на основание влезлите в сила решения по адм. д. № 9532/2000 г. на ВАС, петчленен състав и решението по адм.д. № 9786/2001 г. на ВАС, ІІІ отд. Приел е, че не следва да обсъжда възраженията на ответника и на третото лице- помагач за нищожност на тези решения, заместващи административния акт по ЗОСОИ, като постановени в противоречие с § 6, ал.6 ЗППДОбП/ отм./, като е посочил, че тези възражения са преклудирани с влизане в сила на решенията на административния съд. Мотивирал се е с това, че в производството пред ВАС праводателят на ответника [фирма] /след вписване на промяна на името/, е бил конституиран като заинтересовано лице на основание чл. 6, ал.10 ЗОСОИ, поради което е обвързан от силата на пресъдено нещо на решенията, а ответникът [фирма] е обвързан от тях в качеството си на частен правоприемник на [фирма], тъй като е придобил имота по време на висящо административно производство.
От формулираните в изложението към касационната жалба на [фирма] правни въпроси настоящият състав преценява като обуславящи изхода на настоящия спор следните: 1/ разрешен ли е окончателно в административното производство въпросът за законосъобразността на определеното обезщетение по ЗОСОИ и преклудирани ли са с решението на административния съд възраженията на ответника [фирма] и на третото лице- помагач [фирма] в тази насока; 2/ постановеното решение по адм.д. № 9532/2000 г. на ВАС, 5-членен състав, има ли обвързваща сила по отношение на неучаствалото в административното производство юридическо лице, което е частен правоприемник на [фирма]; 3/ Приложима ли е т.4 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС по отношение на дружеството [фирма], което не е участвало в рестуционното производство по ЗОСОИ и е придобило имота преди постановяване на решенията на ВАС. В същия смисъл е и поставеният от касатора [фирма] въпрос дали се преклудират в съдебното исково производство възраженията му за отсъствие на предпоставките за имотно обезщетяване по реда на ЗОСОИ, когато му се противопоставят влезли в сила решения на административен съд за начин на имотно обезщетяване, когато той не е бил страна в административното производство.
От представените с касационните жалби влезли в сила съдебни решения не може да се направи извод, че посочените по- горе въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или са разрешавани противоречиво от съдилищата, поради което не се установява наличието на твърдяните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Изолирано, извън контекста на цялото решение, се интерпретират от касаторите мотивите на решение № 205 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 4543/08 г. на ВКС, І г.о., в частта им, в която е прието, че решението на поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие/ за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ, както и решението за обезщетяване по ЗОСОИ, е непротивопоставимо на приватизираното търговско дружество, в активите на което е включен възстановеният имот, ако решението е издадено при висяща или приключила процедура за приватизация. Цитираното решение на ВКС има предвид, и това се разбира от цялостния му прочит, хипотеза, при която приватизираното търговско дружество, респ. купувачът по приватизационната сделка, не са били страна в производството по издаване на административния акт и в съдебното производство по неговото обжалване. Поради това даденото с него разрешение е неприложимо към настоящия случай, доколкото по делото е прието за установено, че приватизираното предприятие [фирма] е било конституирано като заинтересована страна в производството по адм. д. № 9532/2000 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, решението по което е окончателно и замества административния акт. На основание чл. 30 от ЗВАС / отм./, но бил в сила към момента на постановяване на решението по адм.д. № 9532/2000 г. на ВАС, това решение е задължително за страните по делото. И при действието на ГПК от 1952 г./ отм./, в който нямаше разпоредба, аналогична на тази на чл. 17, ал.2, изр.2 ГПК, съдебната практика приемаше, че косвеният съдебен контрол за законосъобразност на административен акт с вещноправно действие е допустим по възражение на ответник по иск за собственост, на който този акт се противопоставя, но само когато той не е бил страна в производството по неговото издаване и обжалване /ср. т.4 от ТР № 6/2006 г. по тълк.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС/.
За да обосноват противоречие с практиката на ВКС и съдилищата при разрешаване на въпроса дали постановеното решение по адм.д. № 9532/2000 г. на ВАС, 5-членен състав, има обвързваща сила по отношение на неучаствалото в административното производство юридическо лице, което е частен правоприемник на [фирма], касаторите се позовават на решение № 205 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 4543/2008 г. на ВКС, І г.о. и т.4 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК, които обаче не третират хипотеза на частно правоприемство по време на висящ процес / граждански или административен/ и в този смисъл също са неотносими към разглеждания случай. Лицата, придобили спорното право по време на висящо административно производство, не са трети лица по смисъла на закона и посочената по- горе задължителна съдебна практика. По силата на препращащата норма на чл. 11 ЗВАС/ отм./, по отношение на правното положение на приобретателя на спорното право, намира пряко приложение нормата на чл. 121, ал.3 ГПК/ отм./, според която постановеното решение съставлява сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателя, с изключение на действието на вписването / чл. 114 ЗС/, когато се касае за недвижим имот и за придобиване собственост чрез добросъвестно владение /чл. 78 ЗС/, когато се касае за движими вещи. По приложението на чл. 121, ал.3 ГПК/ отм./, който дава отговор на поставения от касаторите правен въпрос, има формирана многобройна практика, поради което не може да се приеме, че въпросът е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Относим към изхода на спора за собственост е формулираният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК от касатора [фирма] правен въпрос противопоставимо ли е решението на съда, с което се признава право на имотно обезщетяване, и кое от поредицата такива решения, на извършена и вписана преди постановяването им сделка за имота, който е обект на обезщетяване. Доколкото в касационната жалба и изложението към нея касаторът не е обосновал значението на този въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед тълкуването и прилагането на конкретна правна норма / при направено искане за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК/ би могло да се приеме, че се касае за предвиденото в чл. 121, ал.3 ГПК/ отм./, сега в чл. 226, ал.3 ГПК, изключение на действието на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по отношение на приобретателя на спорното право, предмет на висящ процес, свързано с действието на вписването по чл. 114 ЗС. По този въпрос има трайно установена съдебна практика, която приема, че когато частното правоприемство е настъпило в хода на делото, приобретателят не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, когато е вписал акта си за придобиване на вещно право върху недвижимия имот преди вписването на исковата молба. Като се има предвид, че заявлението за обезщетяване по ЗОСОИ не е искова молба и не е сред актовете, подлежащи на вписване по чл. 114 ЗС и чл. 11 ПВ, становището на въззивния съд, че ответникът [фирма] е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението на административния съд относно начина на обезщетяване на ищците, не налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото въпросът допустимо ли е в спорно съдебно производство относно право на собственост, да се прогласява нищожност на решение, постановено в съдебно – административно производство, което заменя индивидуалния административен акт с конститутивно действие, поради грубото му противоречие с относимите материалноправни норми. По въпроса за основанията за нищожност на съдебните решения има формирана значителна по обем съдебна практика, която приема, че съдебното решението е нищожно, когато е постановено от незаконен състав, или извън пределите на правораздавателната власт на съда, или не е изразено в писмена форма, или не е подписано от съдебния състав, или пък е неразбираемо и неговият смисъл не може да се извлече дори при тълкуване. Съдебно решение, постановено в нарушение на материалния закон, е незаконосъобразно. Няма основание по отношение на решенията на административен съд, с които се отменя административен акт и се решава спорът по същество, да се приеме нещо различно и касаторът не навежда аргументи в тази насока.
Останалите поставени в изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към двете касационни жалби въпроси, свързани с наличието на пречки по § 6, ал.6 и 7 ЗППДОбП/ отм./ за обезщетяване на правоимащите лица със съсобственост в двата магазина, както и поради това, че към момента на постановяване на решението за обезщетяване процесните два магазина не са били в партимониума на приватизираното дружество, тъй като са били продадени на касатора [фирма], не могат да обосноват касационно обжалване. Това е така, тъй като те касаят законосъобразността на влязлото в сила решение на административния съд, която обаче не може да бъде проверявана по реда на косвения съдебен контрол по възражение на страна в гражданския процес, която е била страна и в административното производство и е обвързана от силата на пресъдено нещо.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторите [фирма]- София и [фирма]- София следва да бъдат осъдени да заплатят на А. Н. Т. и О. К. Ж. разноски за тази инстанция в размер на 3000 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6420 от 30.11.2011 г. по гр.д. № 7210/2011 г. на Софийски градски съд по касационните жалби на [фирма]- София и [фирма] – София.
ОСЪЖДА касаторите [фирма]- София и [фирма]- София да заплатят на А. Н. Т. и О. К. Ж. разноски за тази инстанция в размер на 3000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: