О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 120
София , 10.03.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………….. март две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Ч. аргарита С. Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. № 103/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срок, от П. К. З. срещу разпореждане № 217 от 10.02.2009 г. за връщане на частна касационна жалба срещу въззивното определение № 789 от 15.07.2008 г. по в. ч. гр. д. № 701/08 г. на Б. окръжен съд. Искането е обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен, тъй като изложението на основанията за допускане на касационно обжалване отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд приел, че касаторът не е изпълнил указанията, дадени по повод разпореждане на Върховния касационен съд, да се посочи същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и да се представят доказателства за противоречива съдебна практика. Посочено е, че изложението в касационната жалба не обосновава основанията по чл. 280 ГПК.
Така постановеният съдебен акт е неправилен. Жалбоподателят е изложил основания за допускане на касационно обжалване и с това жалбата е станала редовна от външна страна. Преценката за това дали изложението и по същество е такова по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, е в правомощията на касационната инстанция. Затова определението следва да бъде отменено, а поставеният въпрос следва да бъде решен съгласно чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК от настоящия състав.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице по следните съображения:
Предмет на частната касационна жалба е определение № 789 от 15.07.2008 г. по в. ч. гр. д. № 701/08 г. на Б. окръжен съд. С него без уважение е оставена частна жалба срещу определение № 2* от 21.05.2008 г. за прекратяване на гр. д. № 831/08 г. на Б. районен съд. Съдът в двете инстанции приел, че искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като исковата молба от 20.05.2008 г. е подадена след изтичане на 14.05.2007 г. на пределния срок, установен с пар. 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13 от 2007 г./.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, а именно влиянието на непреодолима причина – пожар на обществена сграда и последвало унищожаване на документи от значение за иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, върху правните процеси. Сочи още, че законодателят не се е произнесъл категорично по този въпрос, защото правните норми не могат да включат цялото многообразие на реалните събития от живота и в този смисъл въпросът е и от значение за развитието на правото. Следващият съществен въпрос, който според жалбоподателя е решаван противоречиво от съдилищата, е за тежестта и влиянието на държавните документи върху правните процеси с оглед гарантиране материалните права на гражданите. Твърди, че при наличието на едни и същи документи, издадени от “Д”, са постановени противоречиви решения по други дела, които са приложени към жалбата.
За да са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, следва да първо място повдигнатият с жалбата правен въпрос да е съществен, т. е. да е свързан със съображенията на съда, които са обосновали изводите за недопустимост на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В случая съдът е приел иска за недопустим поради просрочие на исковата молба, а наведените основания за допустимост на касационното обжалване на въззивното определение не са свързани с тези съображения на съда. Те съставляват довод за пропускане на срока за упражняване на правото на иск поради обстоятелства, стоящи извън волята на носителя на правото. Такива твърдения в хода на производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не са наведени, съответно няма произнасяне в мотивите към съдебния акт в този смисъл. Следващият въпрос за доказателствената тежест на документите изобщо не е бил разглеждан от съда, предвид приетото подаване на исковата молба след изтичане на законоустановения срок.
Затова следва да се приеме, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК не са налице и касационно обжалване на определението на Б. окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 217 от 10.02.2009 г. за връщане на частна касационна жалба, подадена от П. К. З. срещу въззивното определение № 789 от 15.07.2008 г. по в. ч. гр. д. № 701/08 г. на Б. окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 789 от 15.07.2008 г. по в. ч. гр. д. № 701/08 г. на Б. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: