О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 49
София, 15.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1203/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. К. М., С. К. М., Ф. Я. Д., С. Я. Т., Е. А. И., И. С. М., А. С. С. и Я. С. С. срещу решение от 23.03.2009 г. по гр. д. № 876/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу “КЦМ” А. , гр. П. ревандикационен иск за недвижим имот, съставляващ пл. № 34 по помощния кадастрален план за с. К., бивш земеделски имот нива с площ от 3170 кв. м. в м. “А”, заснет с пл. № 72 в плана за оземляване от 1937 г. като неоснователен. Като основание за касиране на решението е направено позоваване на чл. 281, т. 3 ГПК с довод, че решението е необосновано и неправилно е приложен материалния закон – чл. 10б ЗСПЗЗ. Относно предпоставките за допускате касационна проверка на въззивното решение се поддържа наличие на такива по т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй с решението съдът се е произнесъл по въпроса кога е налице ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ за реституция на земеделски имот, който е от основно значение за изхода на спора и е решен в противоречие с други решения на състави на ВКС постановени при сходна фактическа обстановка. Разрешаването на този въпрос е от значение и за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
За да се произнесе по искането за допускане касационна проверка на въззивното решение съдът взе предвид следното:
Касаторите са предявили установителен иск за собственост, като са искали да се установи по отношение на ответника “КЦМ” А. , гр. П., че са собственици на имот с площ от 3170 кв. м., бивша земеделска земя, а по настоящем включена в строителните граници на с. К., в м. “А”, който е представлявал имот пл. № 72 по плана за оземляване от 1937 г., а по действащия помощен кадастрален план съставлява имот пл. № 34. За да се легитимират като носители на правото на собственост ищци №№ 6* и 8 се позовават на решение на ОСЗГ № 2* от 01.12.2000 г. за възстановяване на имота в съществуващи реални граници. Останалите ищци се легитимират като собственици на части от имота на основание разпоредителни сделки сключени с лицата, на които е бил реституиран. В решението на поземлената комисия признатият за възстановяване имот е описан като част от имот пл. № 72 по плана от 1937 г. Той не е индивидуализиран с актуалните му белези по действащия помощен план. За него няма издадена скица от техническата служба на общината съгласно изискването на нормата на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ за имотите, които се възстановяват в границите на урбанизираните територии.
Съдът е отхвърлил иска като е приел, че имотът не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като е включен в територия с площ от около 10 дка, отредена за почивна станция на ответника. Мероприятието е реализирано като са построени две сгради – почивна станция и столова, а в терена на ищците са изпълнени девет бунгала от етернитови панели тип “С”, които са водоснабдени и електрифицирани. Върху терена са проведени и благоустройствени мероприятия – алеи, пътеки и др. С приета техническа експертиза е установено че имотът, с който е бил оземлен наследодателя на част от ищците, е бил с площ от 5 дка и заснет с пл. № 72 в плана от 1937 г. В кадастралния план от 1962 г. част от имот пл. № 72 с площ от 3170 кв. м. е заснета с пл. № 3* разписния списък към плана той е записан като имот на С. С. и за него са заплащани данъци до 1958 г., когато имотът е бил внесен в ТКЗС. За нуждите на ответника е бил отреден терен с площ от около 10000 кв. м. Поради липса на графична част към решението за отреждане на терена, точното му местонахождение не е могло да се определи от приетата техническа експертиза. Ответникът е заградил терен с площ от 15849 кв. м. и в тази площ през 1964 г. е била построена едноетажна сграда – на площ от 360 кв. м. с предназначение столова-кухня и триетажна сграда със сутерен застроена на площ от 343 кв. м. В този имот ответникът е построил и бунгалата част от които дървени, а други от панелен тип. Изграждането им е станало по типови проекти на заводите , производители на бунгала. До входа на всяко бунгало има оформена пътека с трайна настилка и връзка с пешеходните алеи в почивната станция. Няма данни кога е завършено строителството им, но през 1993 г. те са били узаконени (протокол на приемателна комисия от 23.08.1993 г.) и за тях е съставен акт за държавна собственост.
Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че имотът, предмет на иска, не подлежи на реституция, тъй като върху него е осъществено мероприятие.
С решението съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за крайния изход на спора и той е за пречките за земеделска реституция, установени в нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ. Разрешението на въпроса възприето от съда е в унисон с постоянната практика на ВКС. В съответствие с нея е и възприетото, че без правно значение е това дали строителството е извършено въз основа на одобрени строителни книжа. Достатъчно е то да съществува върху терена към 1.03.1991 г., когато влиза в сила ЗСПЗЗ.
В тежест на касаторите е било да установят, че бунгалата построени в имот пл. № 34, включен в двора на почивната станция, по границите на който е материализирана ограда, са построени след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Доказателства за това по делото не са ангажирани. От факта на узаконяване на бунгалата през 1993 г. не може да се направи извод, че те са построени през 1993 г.
Разрешеният от съда въпрос за ограниченията по чл. 10б ЗСПЗЗ не съдържа специфика, която да обуславя разширение приложното поле на нормата или да е от значение за точното й прилагане.
С приетата техническа експертиза и обясненията на вещото лице, дадени в съд. заседание проведено на 10.02.05 г. по гр. д. № 252/2004 г. на ЦРС (л. 153), е установено, че по идейно-застроителния план от 1962 г. и актуализирания през 1970 г. теренът, предмет на иска, е бил предвиден за озеленяване и алейна мрежа. Това благоустройствено мероприятие е било реализирано, то е част от изградения комплекс – почивна станция. Построяването на бунгалата е едно допълващо застрояване, което също е част от вече осъщественото мероприятие, което е определено от съда като ограничение по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за реституция на имота. Съвкупността от така установените и обсъдени от съда факти съставляват хипотеза, по която многократно съдът е имал случай да се произнася, поради това че е типична. Формираната въз основа на нея практика е постоянна и безпротиворечива. Даденото от въззивния съд разрешения не е в противоречие с разрешенията давани от съдилищата по сходни спорове, поради което не е налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ЗСПЗЗ за допускане касационна проверка на решението.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.03.2009 г. по гр. д. № 876/2007 г. на Бургаски окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.