Гр. д. № 782/2016 г. на ВКС, І г. о.
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр. София, 08.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
гр. дело № 782/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. В., подадена чрез пълномощника му адв. Д. Г., срещу решение от 27.11.2015 г. по възз.гр.д. № 573/2015г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № I-043-169/24.09.2014 г., постановено по гр.д. № 14566/2012 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него срещу [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност, упражнявана за периода от октомври 1999 г. до предявяване на исковата молба – 23.02.2012 г. на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот IV-318, кв. 20, находящ се в [населено място], м. „в.з Киноцентър – 3 част – разширение“ с площ от 492 кв.м.
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ Какви са предпоставките за придобиване на имот по давност, кой може да се позове на давността и ако давностният срок е изтекъл, може ли да бъде прекъсван, твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 55/12.03.2013 г. по гр.д. № 1185/2011 г. на ВКС; 2/ Следва ли съдът да обсъди всички представени и относими към предмета на спора доказателства и да ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение, сочи, че въпросът е разрешен в противоречие с възприетото в т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВК и решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация – [фирма], чрез процесуалния му представител адв. Н. Илиев, в който е изразено становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от касатора с положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, с искане за признаване за установено по отношение на [фирма], че е собственик на недвижим имот с площ от 492 кв.м., находящ се в [населено място], м. „в.з. Киноцентър – 3 част- разширение“, на основание придобивна давност, изтекла в негова полза за периода от м. октомври 1999 г. до предявяването на исковата молба – 23.03.2012 г.
Ответникът е противопоставил възражение, че е собственик на имота на основание договор за покупко-продажба сключен на 29.03.2007 г. с праводатели Л. Б. В. и В. Б. Б., при сключване на който праводателите са се легитимирали като собственици с нот. акт. № 167, т. ХХVІІІ, н. д. №5236/1970 г. В него е обективиран договор за покупко-продажба, с който Е. Д. К. е продал на В. П. В. празно дворно място, заснето с пл. № 318, с площ от 1600 кв. м. в м. Под голямата могила”, в Б. землище, [населено място]. Поради направено оспорване на нотариалното удостоверяване, с твърдение, че подписа под името на нот. О. не е положен от него и приета графическа експертиза, която е установила, че положеният подпис не е на този нотариус, това писмено доказателство е изключено от относимите за спора доказателства.
Софийски районен съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен с мотивите, че от събраните доказателства не се установяват елементите на фактическия състав на придобивната давност, а именно не се доказва ищецът да е владял имота явно и изключително за себе си.
Срещу решението на първостепенния съд е подадена въззивна жалба от ищеца М. В.. Въззивният съд, след като е направил самостоятелна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, е намерил, че не се установява ищецът да е упражнявал явно, спокойно и несъмнено владение в десетгодишен период. Посочил е, че приложеният писмен договор от 1985г., сключен между дядото на ищеца и трето лице, на който се позовава В. с твърдението, че имотът се владее от дядо му от този момент, е оспорен от насрещната страна и не може да установи начало на давностно владение. Взел е предвид показанията на свидетелите Д. и Н., като е приложил правилото на чл. 172 ГПК, но е приел, че същите не могат да обусловят конкретен и категоричен извод за упражнено владение върху процесния имот. Позовал се и на установеното обстоятелство от свидетелските показания, че имотът е бил ограден, а впоследствие оградата е била премахната, като имотът е използван за преминаване и е достигнал до извод, че владението върху имота е било прекъснато. При тези съображения е потвърдил извода на първоинстанционния съда за недоказаност на твърдяното от ищеца придобивно основание, което е достатъчно основание за отхвърляне на положителния установителен иск за собственост.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първият поставен въпрос частично е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, отговаря на изискванията за общо основание, но не е налице претендираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. Въззивният съд ясно и точно е посочил кои са предпоставките за уважаване на предявения положителен установителен иск за собственост при направено позоваване на придобивния способ давностно владение. Въпросът не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Единствено в частта дали след изтичане на срока за придобиване на собственост, фактическата власт може да бъде прекъсната, въпросът е относим към настоящото производство и е бил разрешаван от второинстанционнния съд. Едва в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване М. В. навежда довод, че се позовава на изтекла в полза на дядо му придобивна давност. Такова твърдение не се съдържа в исковата молба, напротив ищецът сам е очертал предмета на спора, като е посочил, че е придобил лично процесния имот на основание осъществявано от него непрекъснато владение от 1999 г. до подаване на исковата молба. Следователно ирелевантни са обстоятелствата относно владението, упражнявано от дядо му в предходен период. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е доказан елемента от фактическия състав на придобивната давност – явно и несмущавано владение от страна на ищеца, като е обосновал този свой извод с установеното обстоятелството, че е премахната оградата около имота и той се използва като път, поради което дори да е било налице владение, същото е прекъснато. Съдът не е достигнал до извод, че давностният срок е изтекъл, респективно въпросът, формулиран в т. 1 от изложението, в последната му част също не е бил разрешаван в обжалваното решение.
Вторият въпрос също не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационна проверка. Той отговаря на изискванията за общо основание, доколкото при постановяване на съдебно решение въззивният съд се произнася по същество на спора в границите и във връзка с формулираните оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, при преценка на твърденията на страните и събраните доказателства, като формира свое вътрешно убеждение по правния спор, но в настоящия случай Софийски градски съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Несъгласието с изводите на решаващия съд не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационна проверка. Само за пълнота на мотивите следва да се посочил, че още с първоинстанционното решение нотариален акт № 167, том X., дело № 5236/70 г. е изключен от доказателствата по делото на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, отделно същият не е послужил като доказателство, обосноваващо изводите на въззивния съд за недоказаност на твърдяното от ищеца непрекъснато владение в законоустановения срок.
При този изход на касационното производство ответникът по касация има право на присъждане на разноските за него на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Приложен е договор за правна помощ, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и е отразено, че същото е изплатено в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.11.2015 г. по възз. гр. д. № 573/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. Й. В. с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: