О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 08.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 808 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. К. против решение № 157 от 26.10.2015г. по гр.д.№ 403/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 800/24.04.2015г. по гр.д.№ 2338/2014г. на Окръжен съд-Варна, с което е признато за установено по отношение на него, че ищцата В. Д. К. е собственик на партерен етаж от жилищната сграда в ПИ № 10135.2560.306, състоящ се от външно стълбище , входно антре, вестибюл, стая, кухня, черно антре и изолационно антре с тоалетна, ведно с 1/6 ид.ч. от дворното место, находящо се в [населено място], на [улица] той е осъден да предаде владението на ищцата върху този имот.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението в частта, с която е потвърдено решението на РС в установителната му част, която твърди, че не е обжалвал и за неправилност в частта, с която е потвърдено решението на РС в осъдителната му част, тъй като не държи и не владее имота. Признава, че притежава ключ за входната врата на етажа, но отказва да го предаде на ищцата, тъй като тя не му го е дала и защото ползва помещение от същия етаж, собственост на трето лице.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани два въпроса: 1.следва ли да се приема, че ако ответника владее сградата, или реална част от нея, владението се отнася и за идеална част от земята, или осъществяването на владението върху идеална част от земята подлежи на отделно установяване и доказване по иск по чл. 108 ЗС. 2. ако при предоставяне ползването на един имот ключовете за него не са предадени, те следва ли да се връщат при прекратяване на ползването и в този случай следва ли да се приема, че е налице отказ за предаване на владението, при положение, че имота е опразнен и отговаря на състоянието, в което е получен. Представено е решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 603/2012г. на ВКС І гр.о.
Ответникът по касация оспорва допустимостта и основателността на жалбата и допускането до касация предвид цената на иска и установеното по делото.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, съгласно новата редакция на чл. 280, ал.2 т.1 ГПК / ДВ бр. 50/03.06.2015 г. поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск по чл. 108 ЗС от В. Д. К. против касатора е безспорно, че тя е собственик на процесния имот, придобит от нея по дарение с н.а. № 93,т. ХV/1992г. Спорно е дали той държи процесния имот и не допуска ищцата. Тя го е поканила да освободи имота. В посочения ден той се е явил пред нотариуса и видно от представения протокол на 25.02.2014г. е отказал да предаде ключовете, тъй като не ги е получил от нея и защото има претенция за извършени от него разходи за имота, поради което ще го задържи до заплащането им. В отговора на исковата молба е заявил претенция за разходи и е поискал признаване право на задържане на имота до заплащането им, но е посочил че от март 2014г. не ползва имота. Производството по претенциите за подобрения е отделено от настоящото. Обяснил е, че ползва офис на същия партерен етаж, който е собственост на трето лице. Страните са майка и син, отношенията между които са изключително влошени след смъртта на бащата, респективно съпруга на ищцата. Относно третата предпоставка на ревандикационния иск са разпитани свидетелите В. В., Ю. П., посочени от ищцата и И. В., приятелка на ответника, с която живее заедно. От показанията на първите две се установява, че ищцата няма ключ за партерния етаж, поради което не може да влезе в него, прекъснала е електрозахранването, но въпреки това от вън се констатира посещение в спорната част от партерния етаж. Свидетелката И. В. разказва за изключително влошените отношения между страните, нежеланието на ищцата да разговаря със сина си и взаимните им претенции от имуществен характер. Обяснява, че от март са се изнесли от жилището, но ответника посещава офиса след работно време. На етажа имало входна врата, след която бил офиса, а след това по коридора имало остъклена дървена врата.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че е безспорно между страните, че ищцата е собственик и че ответникът не е доказал да е предал имота на ищцата след като го е освободил, че щом държи ключове за него, той препятства възможността ищцата да го ползва, а това е достатъчно за уважаване на иска по чл. 108 ЗС.
Твърдението за вероятна недопустимост на възивното решение, в частта, с която е потвърдено решението на РС по иска по чл. 108 ЗС изцяло не обуславя допускане до касация. С въззивната жалба, касаторът е посочил, че обжалва решението в частта, с която е осъден да предаде владението. Съдът е докладвал, че спорна по делото е третата предпоставка на иска по чл. 108 ЗС. Макар този иск да се състои от установителна и осъдителна част, той е един иск и когато съдът намери, че са налице и трите предпоставки, той уважава иска изцяло. Не може да се постанови решение в осъдителната част, ако не се разгледа и установителната, за разлика от обратната хипотеза когато е спорно правото на собственост, но ответника освободи имота в хода на производството. Затова и въззивното решение е обжалвано изцяло макар да е било спорно дали ответника е във владение на имота. По тези съображения не е налице хипотезата, разгледана в ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, а въззивното решение не е недопустимо.
От становището в отговора на исковата молба – заявено е право на задържане, от касационната жалба и изложеното е видно, че ответникът държи ключ на партерния етаж, който не му е даден от ищцата, т.е. това е ключ, който притежава само той. Това кореспондира на заявеното от свидетелките В. В. и Ю. П., че ищцата не притежава ключ за партерния етаж. При тези данни съдебната практика приема, че собственика е лишен от възможността да ползва собствеността си /виж в този смисъл мотивите към ТР № 7/2012г., което се отнася за съсобствен имот, но на още по-голямо основание важи и за ползване на имот от несобственик./ Поставеният втори въпрос – ако при предоставяне ползването на един имот ключовете за него не са предадени, те следва ли да се връщат при прекратяване на ползването …, е по-скоро фактически, касаещ обстоятелства по конкретен спор, а не принципен правен, поради което по него не се допуска касационно обжалване. В цитираното тълкувателно решение е даден точно такъв пример за лишаване на съсобственик от възможността на ползва имота си.
Цитираното от касатора решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 603/2012г. на ВКС І гр.о. е постановено по въпрос свързан с придобиване правото на собственост чрез владение, манифестирано чрез административни действия и относно присъединяването на владението. Тези въпроси са различни от поставения по настоящото дело, поради което това решение не обосновава допускане до касация по този въпрос.
Първия поставен въпрос не определя изхода от спора, тъй като в случая идеалната част от дворното место е принадлежност към застроения обект и недопускането до него е недопускане и до принадлежностите към него. Затова съдът е уважил иска и за 1/6 ид.ч. от дворното место. По този въпрос не е посочено точно на кое основание по чл. 280, ал.1 ГПК се позовава касатора, но не е обосновано нито едно от основанията по чл. 280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, и на основание чл. 78, ал.4 ГПК следва да се присъдят на ответницата по касация претендираните от нея деловодни разноски за това производство в доказания с договора за правна помощ размер – сумата 860 лв., за която е отразено, че е платена в брой.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 157 от 26.10.2015г. по гр.д.№ 403/2015г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. С. К.
ОСЪЖДА П. С. К. да плати на В. Д. К. деловодни разноски за това производство в размер на 860 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: