5
гр. д. № 551/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 311
София, 19.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. дело № 551/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. Д., подадена чрез пълномощника му адв. В. С., срещу решение № 466/02.11.2015г. по възз. гр. д. № 608/2015г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 154/22.06.2015г., постановено по гр.д. № 84/2015г. по описа на Районен съд- Бяла Слатина, с което е допусната съдебна делба между съделителите Ц. М. Д., М. И. Й., З. И. Д. и Н. И. Н. по отношение на земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], а именно: гора с площ 1.028 дка в м. „К. дол“ – имот № 017019, нива с площ 13.621 дка в м. „Д. дол“ – имот № 027018, нива с площ 13. 910 дка в м. „Долно ливаде“ – имот № 057004, нива с площ 11.642 дка в м. „Маринова ливада“ – имот № 146002, лозе с площ 0.979 дка в м. „П.“ – имот с № 510031, съсобствени и наследствени от общия наследодател на страните – Н. И. Ч., починал на 19.12.1959г., при квоти: за Ц. М. Д. – 2/6 ид.ч., за М. И. Й. – 2/6 ид.ч., за З. И. Д. – 1/6 ид.ч. и за Н. И. Н. – 1/6 ид.ч.
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ Могат ли обясненията на страната да доказват изгодни за нея факти, твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 97 по гр.д. № 417/2010г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 466 по гр.д. № 1262/2011г. по описа на ВКС, IV г.о.; 2/ Допустимо ли е въззивният съд да преразпределя доказателствената тежест в процеса едва с въззивното решение, сочи противоречие с даденото задължително тълкуване на закона в т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; 3/ Представляват ли личните регистрационни картони официални документи и имат ли доказателствена сила, когато не са съставени по предвидения в законодателството ред, излага съображения, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по повдигнатия въпрос липсва задължителна съдебна практика.
В срока по чл. 287 ГПК ответниците по касация – М. И. Й., З. И. Д. и Н. И. Н. не са изразили становище във връзка с подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК (липсват данни за връчване на съобщение до жалбоподателя с въззивно решение, а и жалбата е подадена по пощата в едномесечен срок от постановяването му), от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Окръжен съд – Враца се е произнесъл като втора инстанция в производство по съдебна делба, във фазата по допускането й, по предявен иск от Ц. М. Д. срещу М. И. Й., З. И. Д. и Н. И. Н..
Приел е за установено от фактическа страна, че страните са наследници на Н. И. Ч., починал на 19.12.1959 г. След смъртта си той е оставил наследници: И. Н. Ч. – син, починал и наследен от дъщеря му – М. И. Й., И. Н. Ч. – син, починал и наследен от З. И. Д. – дъщеря и Н. И. Н. – син, и В. Н. Д. – дъщеря, починала и наследена от сина си – Ц. М. Д.. Потвърдил извода на РС – Бяла Слатина за недоказаност на твърдението на ищеца Д., че М. И. Й. не е наследник на общия наследодател. Първоинстанционният съд е приел, че са налице достатъчно доказателства по отношение на осиновяването на М. Й. от И. Ч., като се е позовал на събраните пред РС – Бяла Слатина писмени доказателства – удостоверение с изх. № 395/03.04.2015г., издадено от РС – Оряхово, че в архива на съда не е намерено дело за осиновяване на М. Ч. от родители И. Н. Ч. и В. Ч. в периода 1942 г. – 1947 г. и лични регистрационни картони на М. И. Й. и И. Ч., които не са били оспорени от насрещната страна по реда на чл. 193 ГПК. Взел е предвид и обясненията на М. Й., че живее в дома на осиновителите си, включително и към настоящия момент. Посочил е, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдението си, че Й. няма качеството наследник съгласно разпределената доказателствена тежест. Въззивният съд е достигнал до същите правни изводи и е потвърдил първоинстанционното решение.
Първият въпрос не обуславя основание за допускане касационна проверка, тъй като съдът е изградил решаващите си изводи не въз основа на обясненията на страната, а на представените писмени доказателства – лични регистрационен картон на съделителката М. Й. и на баща й И. Ч., който не са бил оспорени.
Вторият въпрос за това кой носи доказателствената тежест за установяване качеството на наследник на страна фактически не е разрешен в противоречие със задължителната практика и закона.
При направеното твърдение от ищеца в исковата молба, че ответницата М. Й. няма качеството на наследник на общия наследодател Н. Ч., тъй като не е осиновена от сина му И. Ч., съдът в доклада по делото е посочил, че разпределя доказателствената тежест според твърденията на страните. Задължил е на основание чл. 190 ГПК ответницата Й. да представи акт за раждане и акт за осиновяването й от И. Ч.. С това указание съдът е определил, чия е доказателствената тежест за установяване на факта на осиновяване на тази съделителка.
Неправилно въззивният съд е приел, че касатор не е провел пълно и главно доказване на твърдението си, че Й. не е осиновена от И. Ч. съгласно разпределената доказателствена тежест от първоинстанционният съд. Той не е взел предвид даденото указание на страната М. Й. за писмените доказателства, които следва да представи, което по същество представлява разпределяне на доказателствената тежест за доказване на факта на осиновяване, което следва да направи страната, черпеща права от този факт. Този извод на въззивния съд не е съществен за крайния, решаващ извод, дали съделителката е наследник на наследодателя Н. Ч.. Решаващият извод за качеството на страната на наследник на общия наследодател е формиран след преценка на събраните писмени доказателства.
След преценка на извършените по делото процесуални действия настоящият съдебен състав намира, че процесуалният въпрос за разпределение на доказателствената тежест е решен от съда в съответствие със закона и задължителната практика, поради което не обуславя основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на възизвното решение.
Допускане до касационна проверка се иска и по въпроса представляват ли личните регистрационни картони официални документи и имат ли доказателствена сила, когато не са съставени по предвидения в законодателството ред.
Страната е представила удостоверение за наследниците на И. Ч. и заверени ксерокопия от личните регистрационни картони, съставени за нея и наследодателя й И. Ч..
Личният регистрационен картон като акт (документ), от който се формират регистрите за населението, е въведен с Наредба за гражданското състояние, приета с ПМС № 117 от 1975 г. (отм.) Съгласно чл. 3 от Н. /отм. / регистрите за населението се формират от данните, вписани в регистрите за гражданското състояние и от личните регистрационни картони. Задължителното съдържание на личния регистрационен картон е определено в чл. 80, ал. 4 Н. /отм./ В чл. 84, ал. 2 на наредбата е разписано, че документи за съдържащите се данни в личния регистрационен картон на гражданите могат да се издават и по копиран начин. След надлежното им заверяване те имат силата на официален документ.
С ПС № 15 от 1977 г. е изменена Н. от 1975 г. и е внедрена единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН). С нея е предвидено създаване на електронни лични регистрационни картони. Създаването и поддържането на такива е предвидено и в действищия Закон за гражданската регистрация на лицата в сила от 1999 г. Съгласно чл. 2. (1) Гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон. Чл. 22. ал. 1 от закона повелява, че регистърът на населението се поддържа в електронен вид и формира Национална база данни „Население“. В ал. 2 на нормата е посочено, че регистърът на населението се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал.
Представените от ищцата заверени преписи от личните регистрационни картони представляват официални свидетелстващи документи. Същите не са оспорени от касатора и съдържанието им не е опровергано по предвидения за това ред, поради което при правилно прилагане на процесуалния закон съдът е формирал правните си изводи въз основа на удостовереното в тях.
Този въпрос не обуславя общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка, поради което такава не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 466/02.11.2015г. по възз. гр. д. № 608/2015г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: