ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 125
гр. София, 22.12. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 5220 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Н. Д., Д. Н. С. и Р. Н. Д. срещу решение № 178 от 02.06.2008 г. по гр. д. № 34/08 г. на Окръжен съд гр. Д.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата Община гр. К. и О. гр. Б..
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 172 от 04.12.2007 г. по гр. д. № 126/07 г. на Районен съд гр. К., с което предявения от И. Д. , Д. С. и Р. Д. иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ по отношение на имот пл. № 120 по плана на с. П. с площ 5 000 кв. м. е отхвърлен.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се посочва, че същественият въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е дали процесния имот подлежи на възстановяване по земеделската реституция. Сочат се основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване – тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. Тъй като такава практика на ВКС не се сочи, не е налице посоченото от касатора основание за обжалване.
В хипотезата за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Същественият въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което той е разрешен по различен начин. Това налага да се сравнят въззивното решение и сочената съдебна практика. За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че процесният имот е имал селищен характер, както и че ищците не са отстранени от неговото владение. Не били представени доказателства за коопериране на имота, а представените нотариални актове от 1975 г. формално ги легитимират като собственици. Изложил е и съображения, че нотариалния акт за придобиване на имота по давност не е годно доказателство за собственост в производството по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ. Така постановеното решение не е в противоречие с цитираната в изложението съдебна практика. Решение № 117 от 28.09.1990 г. по гр. д. № 137/90 г. на петчленен състав на ВС разглежда въпроса за възможността реално определени части от невключени в регулация имоти да се придобиват по давност. В решение № 258 от 31.03.1997 г. по гр. д. № 606/96 г. на ВКС І ГО е разгледан въпрос за началния момент от който тече придобивна давност, започнала да тече при действието на Закона за давността /отм./. Разгледаните в тези решения въпроси са неотносими към съществения правен въпрос, тъй като за придобиването на имота по давност въобще не се е спорило. Що се отнася до решение № 2* от 31.10.1966 г. по гр. д. № 1502/66 г. на І ГО ВКС, то по скоро е в подкрепа на изводите на съда. По аргумент на противното, след като за процесния имот през 1975 г. е съставен нотариален акт за собственост придобита въз основа на давностно владение, имотът няма земеделски характер, тъй като ако е бил внесен в ТКЗС или ДЗС, нотариусът е щял да откаже да издаде искания охранителен акт. В някои населени места жилищните имоти са се намирали извън регулация. Какъв е характерът на тези имоти е разгледан с решение № 104/64 г. на ОСГК ВС – че посочените дворни места трябва да се приемат за жилищни имоти до размера на един парцел.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 02.06.2008 г. по гр. д. № 34/08 г. на Окръжен съд гр. Д..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: