ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 90
гр. София, 19.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 4084 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Ю. И. и В. Ю. Н. срещу решение от 16.07.2008 г. по гр. д. № 303/07 г. на Окръжен съд гр. М.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата А. П. В..
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 11.06.2007 г. по гр. д. № 687/06 г. на Районен съд гр. М.. П. е ново решение, с което е отхвърлил предявения от Д. И. и В. Н. срещу А. В. и Е. П. Ч. иск по чл. 87 ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор, обективиран в нот. акт № 174 от 07.12.1994 г., с който В. К. продала на сина си П. Л. и на внучката си А. В. собствения си недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се произнесъл с атакуваното решение касае обема на задълженията които приобретателя трябва да изпълнява по отношение на прехвърлителя на имота. Основанията за допустимост на касационно обжалване посочени от касатора са по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване – тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. Тъй като такава практика на ВКС не се сочи, не е налице посоченото от касатора основание за обжалване. Посочените от касатора решения на ВКС са основание за обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. В тази хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Това налага да се сравнят обжалваното решение и сочената практика. Настоящият състав счита, че няма различие в тълкуването и прилагането на чл. 87 ал. 3 ЗЗД и цитираната в приложението практика на ВКС. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че за да бъде изправен приобретателя, той трябва ежедневно да предоставя издръжка и грижи съобразно нуждите на прехвърлителя. В този смисъл е и цитираната практика в решенията на ВКС. Въззивният съд е съобразил практиката, но е приел с оглед събраните доказателства че длъжниците са изпълнявали задълженията които са поели с договора за гледане и издръжка. Не се касае за тълкуване на закона по различен начин, а за преценка на конкретни факти.
Касаторът сочи като основание за обжалване и критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. По съществения въпрос има многобройна съдебна практика, част от която е цитирана и в жалбата. Аргументите на касаторите срещу приетото от въззивния съд се основават на преценката на факти, а не на липса на практика.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.07.2008 г. по гр. д. № 303/07 г. на Окръжен съд гр. М..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: