ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71
гр. София, 10.11. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 4324 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “С” А. гр. С. срещу решение от 28.02.2008 г. по гр. д. № 1690/07 г. на СГС. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата Д. Г. М..
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение от 28.03.2007 г. по гр. д. № 19 967/06 г. на СРС в частта, в която исковете на Д. М. срещу “С” А. по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225 ал. 1 КТ е отхвърлен за 1 793.21 лв. Постановил е решение в отменената част, като е осъдил “С” А. да заплати още 1 793.21 лв. обезщетение. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ са уважени, както и уважения иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225 ал. 1 КТ за 8 966.05 лв. За да постанови решението си въззивният съд е изложил съображения, че преди издаване на заповедта за уволнение работодателят не е вземал предварително разрешение от И. по труда, тъй като ищцата е майка на дете до 3 г. Заповедта освен това била немотивирана и не са посочени качествата които липсват на ищцата за да извършва ефективно възложената и с трудовия договор работа. За да уважи иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225 ал. 1 КТ съдът е приел, че в шестмесечния срок ищцата не е работила при друг работодател.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съществените въпроси по които съдът се е произнесъл с атакуваното решение касаят разпоредбата на чл. 333 ал. 1 т. 1 КТ изискваща предварително съгласие на И. по труда, както и за необходимостта от доказване предпоставките на чл. 225 ал. 1 КТ. Посоченото основание за допустимост на касационно обжалване е по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, но само досежно иска за заплащане на обезщетение. Тъй като по първия съществен въпрос касаторът не е изложил съображения за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав счита, че не се дължи произнасяне по него.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. Същественият въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни въззивното решение с приложената съдебна практика.
Обобщено, в цитираните решения ВКС е приел, че отговорността на работодателя е ограничена в рамките на 6 м., че искът за вреди е акцесорен и зависи от уважаването на главния иск за отмяна на уволнението, както и че фактическия състав на чл. 225 ал. 1 КТ изисква доказване от страна на ищеца на всички елементи за претърпените вреди, включително и че не е работил по трудово правоотношение.
Приетото от въззивния съд не е в противоречие с посочената съдебна практика. Той е изложил същите аргументи, след като е преценил и представените му от страните доказателства, затова не е налице основание за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение на посоченото основание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.02.2008 г. по гр. д. № 1690/07 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: