ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
гр. София, 26.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 4473 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. А. З. срещу решение № 79 от 18.04.2008 г. по гр. д. № 44/08 г. на Апелативен съд гр. В.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата Ж. П. М. и Д. П. М.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Посочени са основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
От изложеното в жалбата и приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК може да се направи извод, че съществения процесуален въпрос по който въззивният съд неправилно процедирал е нарушено правото на участие и защита. Настоящата инстанция счита, че не следва да се произнесе по така формулирания съществен въпрос, тъй като не са посочени конкретни нарушения на съда и мотиви за допустимост на жалбата по този въпрос. Следва да се посочи, че разглеждане на спора по същество от въззивния съд тогава, когато страната която е била редовно призована не се явила, не е процесуално нарушение на съда.
Другият съществен въпрос посочен от касатора е свързан с доказване на вземането му по чл. 59 ЗЗД при доказано строителство в имот на бившата му съпруга, извършено по време на брака и с ищеца.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което съществения въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравнят въззивното решение и сочената съдебна практика.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 29.11.2007 г. по гр. д. № 650/06 г. на Окръжен съд гр. Ш., с което искът на З. З. срещу Ж. М. и Д. М. за заплащане на 40 000 лв. на основание чл. 59 ЗЗД, е отхвърлен. Приложената съдебна практика е неотносима към спорния въпрос. Въззивният съд е приел че искът по чл. 59 ЗЗД е неоснователен, тъй като ищецът има вещни права върху новоизградените обекти. Строителството било извършено в имот дарен на бившата му съпруга но по време на брака, затова е съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19 СК. По тези съображения съдът приел, че отношенията между бившите съпрузи не могат да бъдат предмет на облигационно вземане по чл. 59 ЗЗС, а следва да се разгледат по реда на СК. Противоречие на така приетото от съда с цитираната практика няма. Обобщено тя разглежда елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, а не взаимоотношенията на бившите съпрузи. Затова не е налице основанието за обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Касаторът сочи като основание за обжалване критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Доводите в жалбата му обаче са в подкрепа на допустимостта по т. 2, а не по т. 3, затова на това посочено основание не се дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 18.04.2008 г. по гр. д. № 44/08 г. на Апелативен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: