ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 67
гр. София, 05.11. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 3742 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Л” АД гр. С. срещу решение от 03.06.2008 г. по гр. д. № 2095/06 г. на Апелативен съд гр. С.. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по жалбата К. В. С. – П. и И. В. С.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за изясняване отговорността на работодателя като възложител на работа по чл. 49 ЗЗД. Въпросът е съществен, тъй като има значение за крайното решение. Сочат основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че не е налице основанието за обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. В тази хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Същественият въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни въззивното решение с цитираната съдебна практика. С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение от 17.07.2006 г. по гр. д. № 1374/04 г. на СГС, като е осъдил „Л” АД да заплати на К. С. – П. и на И. С. неимуществени и имуществени вреди от ПТП в по-висок размер от присъдените с първоинстанционното решение. За да уважи частично исковете въззивният съд е изложил съображения, че ответникът „Л” АД е пасивно легитимиран да отговаря в производството по чл. 49 ЗЗД. Автомобилът „М” бил предоставен на А. Б. в качеството му на изпълнителен директор на „П”Литекс комерс”, собственост на „Л” АД, а от своя страна Б. предоставил управлението на автомобила на лицето причинител на ПТП. Тъй като Б. бил един от представляващите фирма „Л” ООД до преобразуването и на 29.07.1999 г. в АД, то към момента на произшествието той е бил възложител по отношение на причинителя да изпълни работа за дружеството на което той бил представител. В цитираното решение№ 891 от 07.06.2002 г. по гр. д. № 183/2002 г. на ВКС IV ГО се разглежда въпроса за редовността на исковата молба с оглед разпоредбите на чл. 98 и чл. 99 ГПК /отм./ при хипотеза за обезщетяване на вреди причинени от публикация в печата. Съдът е приел, че когато е причинено непозволено увреждане при или по повод на изпълнение на възложена работа, не е необходимо привличане на изпълнителя й като ответник по иска, предявен против възложителя. Правото да избере ответник по своя иск принадлежи единствено на ищеца, като съдът с оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, определя и правната квалификация на иска и се произнася по основателността на така насочената претенция. Изложил е съображенията си, че по отношение на ищеца е без всякакво значение разграничаването на отговорностите между възложителя и изпълнителя на работата. Тъй като решението на въззивния съд не е в противоречие с приетото в решението на ВКС, не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Касаторът сочи като основание за обжалване и критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Според него, съществения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. ВКС счита, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото, още повече че по основния въпрос има съдебна практика.
Ответниците по касация претендират за разноски. Тъй като не се представят доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.06.2008 г. по гр. д. № 2095/06 г. на Апелативен съд гр. С..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: