ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 448
гр. София, 30.12. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на ……………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 2301 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
П. е частна касационна жалба от С. Д. К. срещу определения № 1* от 18.02.2008 г. и от 14.10.2008 г. по ч. гр. д. № 5108/07 г. на Софийски градски съд. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определенията.
ВКС, след като извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
По повод подадена молба за предоставяне на правна помощ, с определение от 14.10.2008 г. въззивният съд е приел че молбата е неоснователна, тъй като не са налице основанията на чл. 95 и сл. ГПК. Съгласно чл. 23 от ЗПП, безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. Интересите на правосъдието, с оглед предявения от молителя иск не изискват предоставяне на задължителна правна помощ. По преценка на съда безплатната правна помощ се предоставя когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира като вземе предвид доходите на лицето или семейството, имущественото състояние удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Тъй като молителят не е представил доказателства съобразно изискването на закона, правилно въззивният съд е приел, че молбата е неоснователна. Жалбата срещу така постановеното определение е незаконосъобразна.
Незаконосъобразна е жалбата и срещу определение № 1* от 18.02.2008 г. С определение от 12.12.2006 г. по гр. д. № 13095/02 г. СРС е прекратил производството образувано по иск на С. Д. К. срещу МВР. Определението на съда е съобщено на ищеца по реда на чл. 51 ал. 2 ГПК /отм./ на 15.12.2006 г. На 07.06.2007 г. С. Д. подал въззивна жалба срещу определението. С разпореждане от 15.06.2007 г. първоинстанционният съд е върнал жалбата като просрочена. С определение № 1* от 18.02.2008 г. въззивният съд приел че разпореждането е законосъобразно, тъй като връчването на съобщението за прекратяване на производството е съобразено с разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ГПК /отм./. Изводите са законосъобразни. Призовката връчена на 15.12.2006 г. е оформена съобразно изискванията на действуващия към този момент ГПК. Съгласно чл. 41 ал. 1 ГПК /отм./, връчването на призовки и съобщения става от надлежния съдебен служител, който с подписа си удостоверява датата и начина на връчването. В случая длъжностното лице е оформило призовката с отбелязване че на посочения адрес къщата е съборена и няма живущи. Констатациите са оформени с посочени имена и подпис на свидетел. За съда не е съществувало задължение да изпраща писмо или телеграма на посочения в исковата молба адрес, след като връчването на съобщението е осъществено в съответствие с разпоредбата на закона.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните касационни жалби на С. Д. К. срещу определения № 1* от 18.02.2008 г. и от 14.10.2008 г. по ч. гр. д. № 5108/07 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: