ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 69
гр. София, 06.11. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 3841 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. „П”, представляван от П. Д. П. , срещу решение № 36 от 07.03.2008 г. по гр. д. № 2340/06 г. на САС. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата И. Г. Т. и Б. Г. М.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае критериите при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Въпросът е съществен, тъй като когато въззивния съд определя размера на обезщетението, отклонението от установената съдебна практика съставлява съществен материалноправен въпрос. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочат основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 1 КТ. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване. За да се допусне касационното обжалване по този критерий, посочената практика трябва да се отнася до същия въпрос.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 13.02.2006 г. по гр. д. № 1031/02 г. на СГС в частта, в която искът на И. Т. и Б. М. срещу Е. „П” е отхвърлен за разликата над 1 789 до 12 967.55 лв. Постановил е решение, с което е осъдил Е. „П” да заплати на И. Т. и Б. М. 11 178.55 лв. обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл. 59 ЗЗД е уважен за 1 789 лв. и е отхвърлен за разликата над 12 967.55 лв. За да приеме че искът е основателен за сумата от 12 967.55 лв. въззивният съд е приел че размерът на обезщетението следва да се съобрази с реално плащаните наеми за обекта. Съгласно ППВС № 1 от 28.07.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., в случаите на чл. 59 ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването, като необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59 ал. 1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта. Тъй като има противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на ВКС, налице е основание за допустимост на обжалваното решение.
По същите съображения е налице и основанието за обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. В решение от 30.12.2004 г. по гр. д. № 5326/03 г. на СГС е прието, че обезщетението следва да бъде определено по средната пазарна наемна цена, която ответникът би плащал за ползването на имота и съответно, която би получавал ищецът за предоставения за ползване на друго лице собствен имот, при съобразено състояние на процесния имот към момента когато се претендира обезщетението.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 07.03.2008 г. по гр. д. № 2340/06 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на Е. „П” представляван от П. Д. П. , в едноседмичен срок да внесе 259. 35 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането и.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: