ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 151
гр. София, 30.12. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 4802 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. “М”, представляван от П. И. Д. , срещу решение № 8 от 15.05.2008 г. по гр. д. № 295/08 г. на Окръжен съд гр. С.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата Е. А. Р..
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 137 от 16.08.2005 г. по гр. д. № 292/04 г. на Районен съд гр. Т.. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се посочва основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Същественият въпрос по който съдът според касаторите се е произнесъл неправилно с атакуваното решение касае началния срок от който следва да се прецени дали уволнението е обжалвано в срока по чл. 358 ал. 1 т. 2 КТ. Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравнят въззивното решение със сочената съдебна практика, за да се прецени дали има противоречие между тях.
С обжалваното решение съдът е приел че исковата молба за отмяна на уволнението, подадена на 16.11.2004 г., е в срок, тъй като заповедта за уволнение от 01.04.2004 г. не е връчена срещу подпис или по пощата. За уволнението ищцата узнала на 29.09.2004 г. от писмо, изпратено и от И. на труда. Приетото в решението на въззивния съд не е в противоречие с практиката отразена в цитираното от касатора решение № 2* от 09.01.2007 г. на ВКС ІІІ ГО. В него е прието, че изброяването в разпоредбата на чл. 195 ал. 2 КТ за начините на връчване на заповедта за уволнение не е изчерпателно и няма пречка заповедта да се връчи и по друг начин, като за давностния срок е от значение да се установи факта на узнаване. В случая касаторът не е доказал друга дата на узнаване на факта на уволнението, освен чрез писмото на И. по труда, затова няма противоречие при преценката на доказателствата извършена от въззивния съд по отношение разпоредбата на чл. 358 ал. 1 т. 2 КТ.
Предвид на изложеното ВКС счита, че не е налице основание за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 15.05.2008 г. по гр. д. № 295/08 г. на Окръжен съд гр. С..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: