ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
гр. София, 10.10. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 2742 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Ш” ЕООД гр. С. срещу решение № 308 от 21.01.2008 г. по гр. д. № 1348/07 г. на Софийски апелативен съд. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по жалбата В. М. В. не е изразил становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
САС е отменил частично решение от 31.03.2004 г. по гр. д. № 76/01 г. на СГС. В отменената част е постановил решение, с което е отхвърлил предявения от “Ш” ЕООД срещу В. М. иск за заплащане на 20 000 DEM, равностойни на 20 000 лв., на основание чл. 207 ал. 1 т. 2 КТ, както и евентуалните искове по чл. 284 ал. 2 вр. с чл. 280 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се посочва, че същественият материалноправен въпрос по който въззивният съдът се е произнесъл касае въпроса за доказателствената тежест при иск за пълна имуществена отговорност на работник който изпълнява отчетнически функции и който бил решаван противоречиво от съдилищата. Касаторът сочи като основание за допустимост на касационно обжалване чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като прилага две решения на ВКС. При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 1 КТ, тъй като при формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване – тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. Тъй като такава практика не се сочи, не е налице посоченото от касатора основание за обжалване. Основанието за обжалване е по т. 2, за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. В тази хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос, включително и на противоречие с практиката на ВКС по конкретни дела. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
При съпоставяне на въззивното решение с цитираната съдебна практика не може да се направи извод за противоречие при решаване на формулирания по-горе съществен въпрос. В двете решения № 1* от 13.07.2005 г. по гр. д. № 838/03 г. и № 801 от 27.04.2000 г. на ВКС ІІІ ГО е прието, че когато се констатира липса на материални ценности поверени на МОЛ, се презумира че щетата е причинена от него и в тежест на ответника е да установи, че не е причинил вредата. В решението си въззивният съд приел, че ответникът като МОЛ е получил от ищеца 20 000 DEM, както и че съгласно заключението на вещото лице сумата не е отчетена и няма счетоводно отбелязване че е възстановена. За да отхвърли иска обаче е приел, ответникът е върнал получената сумата на представител на ответната фирма до прекратяване на трудовото правоотношение, както и че неотбелязването за връщането и в счетоводните книги не било основание за реализиране на имуществената отговорност. В този смисъл е тълкувал признанието на собственика на фирмата ответник от 28.09.2000 г., че с оглед прекратяване на трудовия договор с ответника, дружеството няма финансови претенции към него, както и факта, че сумата от 20 000 DEM не фигурира и в нотариалната покана до ответника. Така постановеното решение не е в противоречие с цитираната съдебна практика, тъй като съдът е съобразил че тежестта на доказване е на ответника, но с оглед събраните доказателства е приел, че в производството ответникът е оборил презумцията и е доказал че не дължи.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 308 от 21.01.2008 г. по гр. д. № 1348/07 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: