ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 360
гр. София, 24.10. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на ……………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1325 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 3 т. 2 вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от М. Г. Х., срещу определение № 174 от 03.07.2008 г. по гр. д. № 355/08 г. на Апелативен съд гр. В. Т. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата К. Д. Р., която счита жалбата за основателна.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Видно е от данните по делото, че К. Р. е предявила срещу М. Х. искове с правно основание чл. 87 ал. 3 вр. с чл. 212 ЗЗД и евентуален иск по 27 ЗЗД. При предявяване на иска дължимата от ищцата държавна такса върху цената на иска от 25 000 € не е била внесена, тъй като са представени доказателства че е пожизнен инвалид със 100 % загуба на работоспособността – основание по чл. 5 ал. 1 б. “о” ЗДТ. В хода на първоинстанционното производство ищцата е оттеглила иска си за унищожаване на сключения между страните договор от 06.06.2006 г., като е поддържала само иска си по чл. 87 ал. 3 ЗЗД. Ответницата признала иска, като в съдебно заседание е представила и договор за спогодба от 18.04.2008 г. С решение № 67 от 12.05.2008 г. по гр. д. № 27/08 г. Окръжен съд гр. Р. е развалил сключения между страните договор, като е осъдил ответницата Х да заплати 2 000 лв. държавна такса. С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта имаща характер на определение, досежно заплащането на държавна такса. Изложил е доводи че разноските се дължат от осъдената страна, както и че споразумението за разноските не може да бъде одобрено от съда, тъй като противоречи на чл. 63 ал. 1 б. “а” ГПК /отм./ вр. с чл. 5 б. “о” ЗДТ.
Касаторът сочи като основание за обжалване критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като според него въпросът на кого принадлежи задължението за заплащане на държавна такса е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. ВКС счита, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. Съгласно чл. 83 ал. 3 ГПК, разноските по дела на лица които са освободени от държавна такса се поемат от бюджета на съда. Според чл. 78 ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси, като съответните суми се присъждат в полза на съда. Няма различие в съдебната практика по въпроса за прилагане на цитираните текстове, затова жалбата не следва да бъде допусната за разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА обжалване на определение № 174 от 03.07.2008 г. по гр. д. № 355/08 г. на Апелативен съд гр. В. Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: