ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 429
гр. София, 19.12. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на ……………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 2257 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от О. у. на О. К. срещу разпореждане без дата по гр. д. № 251/08 г. на Окръжен съд гр. К., с което е върната подадената от него частна касационна жалба срещу определение от 18.07.2008 г. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането, както и за разглеждане на подадената частна жалба срещу определението по същество.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Видно е от данните по делото, че с определение № 2 от 03.04.2008 г. съдията по вписванията при Районен съд гр. К. е отказал да впише акт за частна държавна собственост № от 20.03.2008 г. поради невнесена държавна такса. С определение от 18.07.2008 г. по гр. д. № 251/08 г. Окръжен съд гр. К. е оставил в сила определението с което вписването е отказано. Срещу определението е подадена частна касационна жалба която е върната с разпореждане без дата, тъй като съдът е приел, че определението не подлежи на обжалване.
Частната жалба срещу разпореждането за връщане на частната жалба срещу определението от 18.07.2008 г. е основателна. Чл. 274 ГПК постановява, че срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Когато определенията са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС. Съгласно чл. 577 вр. с чл. 569 ал. 1 т. 5 ГПК, отказът да се извърши вписване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжен съд. Текстът е аналогичен на чл. 473 ал. 2 от ГПК /отм./. Както е прието и в т. 6 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, което частично запазва действието си и при новата уредба, отказът за издаване на охранителен акт по чл. 473 ал. 2 ГПК подлежи на касационно обжалване тъй като представлява акт който поставя край на производството и решава в отрицателен смисъл въпроса за основателността на молбата за издаване на охранителен акт или извършване на нотариално действие. Гражданските производства са триинстанционни, а посочената категория актове не е изрично изключена от обжалване пред ВКС. По тези съображения отказът на съдията по вписване подлежи на касационно обжалване и разпореждането за връщане на частната касационна жалба е незаконосъобразно. Това налага неговата отмяна и разглеждане на частната жалба срещу определението от 18.07.2008 г. по същество.
Видно е от данните по делото, че на 21.03.2008 г. Областният у. на област К. е подал молба за вписване на акт за частна държавна собственост. За да остави в сила отказа на съдията по вписванията въззивният съд е приел, че той е основателен, тъй като към молбата за вписване не е била приложена квитанция за платена държавна такса за вписване, съгласно чл. 84 ал. 1 ГПК.
Определението е законосъобразно. Не се спори, че съгласно чл. 29 от Закон за администрацията, областният у. е едноличен орган на изпълнителната власт в областта който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика, т. е. той действува като представител на държавата в областта. Според чл. 84 ГПК в редакцията с ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. С изменението на текста, обнародвано в ДВ бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., думите „освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост” е заличен. С решение № 3 от 08.07.2008 г. на Конституционния съд по к. д. № 3/08 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 1 от ЗИД ГПК с ДВ бр. 50/08 г., с която в чл. 84 т. 1 ГПК се заличават думите “освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост”, т. е. първоначалната редакция на текста се възстановява. Решението на Конституционния съд с което е провъзгласена противоконституционността на разпоредбата е обнародвано в ДВ бр. 63 от 15.07.2008 г. и влиза в сила три дни след обнародването му в “Д”. Действието на нормата която е обявена за несъобразена с Конституцията не отпада в периода до влизането в сила на решението на Конституционния съд, т. е. решението няма обратна сила. С оглед на посочените изменения в ГПК, към момента на постановяване на отказа на съдията по вписванията е била в сила разпоредбата на чл. 84 ал. 1 т. 1 ГПК с която държавата е дължала заплащане на държавна такса, тъй като вписването касае имот който е частна държавна собственост и отказът е бил законосъобразен. Въззивният съд е постановил определението си на 18.07.2008 г. като е съобразил действуващата към този момент норма, затова определението също е законосъобразно. Доводът на касатора, че разпоредбата не намира приложение в охранителното производство е неоснователен. В закона няма разграничение дали таксата се дължи съобразно вида на производството, т. е. дали то е исково или охранително, затова следва да се приеме че разграничението е само по вида на държавната собственост която е предмет на исканото действие – публична или частна държавна собственост. Предвид на изложеното жалбата срещу определението от 18.07.2008 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Следва да се посочи, че вписването се осъществява в охранително производство и отказът да се впише акт не се ползува със сила на пресъдено нещо, поради което не съществува пречка касаторът отново да поиска вписване на акта, след като внесе дължимата държавна такса.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане без дата по гр. д. № 251/08 г. на Окръжен съд гр. К., с което е върната подадената от О. у. на О. К. частна касационна жалба срещу определение от 18.07.2008 г. по гр. д. № 251/08 г. на Окръжен съд гр. К..
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 18.07.2008 г. по гр. д. № 251/08 г. на Окръжен съд гр. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: