3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
С., 14.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. С.
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 413/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 5.02.2009 г. по гр.д.№ 775/2007 г. на Районен съд[населено място] е отхвърлен иска, предявен от И. Г. П. и Д. Т. Д. с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и предмет на установяване, че спорните земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС са били собственост на общата наследодателка на страните А. И. Н., б.ж. на[населено място].
С решение от 14.10.2009 г. по гр.д.№ 270/2009 г. на окръжен съд М. решението на районния съд е обезсилено и производството по делото прекратено поради недопустимост на предявения иск, обяснена с липсата на правен интерес.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват доводи по съществото на спора.
Ответниците поддържат становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, тъй като не отговаря на изискванията на чл.284, ал.3, т.1 и чл.280, ал.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предявеният иск e за установяване на обстоятелството, че към момента на образуване на ТКЗС спорните земи са принадлежали на общата наследодателка на страните А. И. З. /Н./. Спорът е породен поради факта, че земите са възстановени като наследствени не на общата наследодателка, а на един от синовете й Т., чиито наследници са ответници по предявения иск. Искът е предявен от наследниците на другите две деца на общата наследодателка- И. и Е.. За доказване на твърдението им, че земите са били на общата наследодателка, ищците са представили справка от Държавна планова комисия за непокритите недвижими имоти на А. Н., в която са посочени нива от 4 дка в м. „Р. слог”, нива от 3 дка в м. „При казармата”, нива в м. „Сладике- при казармата” от 11 дка, нива от 3,5 дка м. „Гламата” и нива от 2 дка в м. „Гламата”, или общо ниви 23, 50 дка.
За да приеме, че искът е недопустим, съдът се е позовал на това, че по заявление, подадено от ищцата, има постановено решение № 26Р от 11.034.98 на ПК, с което е отказано да се признае правото за възстановяване на посочените имоти като собственост на А. Н., а с друго решение същите имоти са признати за възстановяване на наследниците на сина й Т., като една част са възстановени в стари реални граници, а за други е определено обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ.
С оглед на горните данни съдът е направи извод, че производството по възстановяване е приключило с окончателен отказ, което обстоятелство се свързва с казаното в ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС относно допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в подобна хипотеза като настоящата.
От изложеното е видно, че същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е свързан с допустимостта на иска и наличието на правен интерес. Съгласно ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът трябва да формулира точно правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, да обоснове значението му за изхода на делото и да посочи кое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК поддържа като основание за допускане на касационното обжалване. В този смисъл от страна на съда двукратно са давани указания на касаторите да изпълнят горните изисквания, но въпреки това както в жалбата, така и в изложението те развиват само оплаквания във връзка със съществото на спора, а не по процесуалния въпрос за допустимост на иска. Изложението представлява повторение на касационната жалба и на оплакванията срещу отхвърлянето на иска от районния съд, въпреки че това решение не е предмет на жалбата. Не се излагат доводи по съществения за решението на въззивния съд въпрос- защо се приема, че ищците нямат правен интерес от делото и че искът им е недопустим. Не се обосновава дали това решение на въззивния съд е в противоречие със задължителна практика на ВКС, или дали не е налице противоречие с други влезли в сила решения на съдилищата по същия въпрос. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК няма предвид решенията, постановени от различните съдебни инстанции по един правен спор, както е в настоящия случай, поради което изтъкваното от касатора противоречие между решението на районния съд, който е отхвърлил иска и решението на въззивния съд, който приел, че искът е недопустим и прекратил делото, не попада в тази хипотеза на закона. В производството по селектиране на касационните жалби ВКС не проверява правилността на въззивното решение / включително и когато с него се обезсилва решението на първоинстанционния съд и делото се прекратява поради недопустимост на предявения иск/, поради което не всички жалби подлежат на касационно разглеждане, а само тези, за които са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК. ВКС може служебно да постави въпроса за допустимост, но на самото въззивно решение, докато въпросът дали въззивният съд е имал основание да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото поради недопустимост на иска, е свързан с правилността на въззивното решение и не може да се проверява в настоящото производство. В разглеждания случай не се обосновава наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а са изложени само доводи по съществото на спора, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14.10.2009 г., постановено по гр.д.№ 270/2009 г. на окръжен съд М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: