Р Е Ш Е Н И Е
№ 708
С., 02.12. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Бонка Дечева
при участието на секретаря Е. Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Б. ДЕЧЕВА
дело № 1521 /2009 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК
С решение № 675 от 01.10.2009г. по гр.д.№ 2033/2008г. на ВКС, ІV гр.о. е отменено на основание чл. 303, ал.1 т.5 от ГПК решение № 1314 от 28.01.2008г. по гр.д.№ 1347/2006г. на ВКС, ІІ гр.о. в частта, с която са отхвърлени предявените от К. А. Н. против Е. М. В. и Б. К. В. обективно съединени искове по чл. 7 от З. и по чл. 108 от ЗС за признаване за нищожен договора от 01.07.1961г. и за предаване владението върху апартамент на третия етаж от сградата, находяща се в гр. С., на бул. “С.” № 10.
С частично отмененото решение е отменено изцяло решението от 25.07.2006г. по гр.д.№ 3649/2001г. на СГС и при второ касационно разглеждане на спора са отхвърлени обективно съединените искове по чл. 7 от З. и по чл.108 от ЗС, предявени от наследниците на К. Б. Н., починал 1950г.: С. Н. М., Т. З. Т., Н. Р. В.,Марио Н. В., И. К. Н., К. А. Н., Н. А. Н. и М. А. Ф. против Б. К. В. и Е. М. В..
Така предмет на разглеждане в настоящото производство е касационната жалба на Б. К. В. и Е. М. В. против решението на СГС от 25.07.2006г. по гр.д.№ 3649/2001г., с което са уважени исковете на един от ищците – К. А. Н..
Касаторите подържат касационната жалба. Навеждат оплаквания за недопустимост на решението на СГС поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като не е сочено като основание за нищожност на договора от 01.07.1961г. че решението за продажба е нищожно, защото е взето от некомпетентен орган – СГНС гр. С., а не от Благоевски РНС. По същество считат решението неправилно, тъй като съобразно действащата нормативна уредба към момента на вземане на решението за продажба, компетентен да го вземе не е СГНС. Развити са съображения и по основанията за нищожност на продажбата, които не са намерени за основателни от СГС – че липсва разрешение за ползване на допълнителна площ, че съпругът на купувачката не е бил член на С. на научните работници, за нарушение на чл. 5, ал.2 от ВПЖДЖФПНС поради липса на споразумение с наемателите на жилището, предмет на продажба, за липса на одобрение от министъра на финансите, за използване на служебно и партийно положение и, че ищците не могат да реституират процесния апартамент, защото са получили обезщетение.
Ответникът по касация счита жалбата неоснователна по всичките оплаквания.
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Разгледана по същество, касационната жалбата е основателна.
По делото е установено следното: С договор от 05.12.1941г., вписан със записка № 219,т.ІІ/10.03.1942г. К. Б. Н., починал през 1950г., един от наследниците на който е К. А. Н. закупил процесния апартамент находяща се в гр. С., на бул. “С.” № 10.С решение от 10.08.1948г., потвърдено с ПМС № 19/1949г. апартамента е отчужден по ЗОЕГПНС, като е определено обезщетение в размер на 875060, намалено с допълнително решение № 172-ІV/04.08.1950г. Апартамента е актуван за държавен с А. № 404/19.08.1949г. След извършено прихващане по Указ за прихващане на задълженията на бившите собственици на отчуждените имоти към държавата, банките и държавните предприятия, останалата сума, като обезщетение не е заплатена на наследниците.
Пречка за реституцията на имота по З. е обстоятелството, че с договор от 01.07.1961г. апартамента, в който наематели са били Х. П., Анзив П. и А. З. е продаден на Б. В.. Тя е била наемател на друго жилище, но с декларация от 10.04.1961г. наемателите и тя са се съгласили да разменят жилищата и процесния аапратмент да бъде закупен от В.. Тя е имала четиричленно семейство – съпруг М. В. и две деца. Попреписката е представено удостоверение, че той е членувал в С. на научните работници, което се потвърждава и от показанията на св. К. и П. и от писмото от 1969г., което ме дава право на допълнителна стая..Затова въззивният съд е приел, че при провеждане на процедурата по покупка на жилището не е нарушен чл. 8 от НПЖДЖФ. Предвид постигнатото споразумение в декларацията от 10.04.1961г. е прието, че няма нарушение на чл. 5, ал.2 от НПЖДЖФ, тъй като К. по разпореждане с държавни имоти при СП Софжилфонд” Благоевски РНС е дала становище по продажбата, включително и относно споразумението между наемателите и кандидат-купувача в жилището да остане да живее А. З.. Въз основа на него зам.председателят на РНС е дал съгласие за продажбата. Преписката е изпратена на СГНС, който с протокол № 15/12.V.1961г. взема решение за продажбата. Въззивният съд е приел, че с това е нарушен чл. 9 от НРЖДЖФ, защото решението не е взето от председателя на ИК на РНС, а от зам. председателя, който не е бил компетентен да взема такива решения, а липсва и нормативна възможност за делегация на тези функции. Затова е уважен иска по чл. 7 от З. и по чл. 108 от ЗС. Тъй като с писмо № ІІ-916/20.06.1961г. министъра на финансите е потвърдил продажбата е приет за неоснователен и довода за нарушение на чл. 13 от НПЖДЖФ. Поради липса на доказателства партийното членство и служебното положение да са оказали въздействие при покупката, е преценено като неоснователно наведеното основание за нищожност поради използването им.
Неоснователно е оплакването за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск.. С първоначалната искова молба, подадена в срока по чл. 7 от З. е наведен довод за нищожност на покупко-продажбата поради нарушение на ВРЖДЖФ. Те не са конкретизирани. С молба от 05.08.1993г. /на л. 41/ – след изтичане на едногодишния преклузивен срок ищците са посочили нарушенията на Наредбата, които според тях водят до нищожност на сделката. На основание чл. 100, ал.4 от ГПК /отм./, поправената искова молба се счита редовна от датата на първоначалното й подаване. Изрично в молбата от 05.08.1993г., като нарушение е посочено липсата на становище на ИК на РНС. В с.з. на 08.03.2000г. е наведено като основание за нищожност това, че решението за продажба е взето от СГНС, а не от РНС. То е разгледано при първото касационно разглеждане на делото и дадените с решението по гр.д. № 1220/2000г. на ВКС указания са били задължителни за въззивния съд. Затова настоящата инстанция приема, че като се е произнесъл по това релевирано основание за нищожност, въззивният съд не е постановил недопустимо решение.
Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението и поради това, че ищецът К. Н., респективно неговата наследодателка била обезщетена. Дали е налице отрицателната предпоставка за реституция по чл. 4 от З. е въпрос по същество, а не предпоставка за предявяване на иска.
Оплакването за неправилност на решението в частта, с която СГС е приел, че договора за продажба е нищожен е основателно.
Б. В. е подала молба за покупка на процесния апартамент на 25.11.1960г. Към този момент действат редакцията на чл. 3 /Изв., бр. 72 от 1959 г/ и чл. 9 / Изв., бр. 88 от 1960 г./ от ВПЖДЖФПНС /ДВ бр. 39/04.V.1957г./, съгласно които продажбата става по решение ИК на народния съвет по местонахождението на имота, одобрено от министъра на финансите. В текста не е посочено от районния НС, или от окръжен НС, респективно ГНС следва да се вземе решението. По късно, с изменението на чл. 3 и чл. 9 от ВПЖДЖФПНС, публикувано в ДВ, бр. 100 от 1963 г. е въведена ал.2 на чл. 3 и е изменена нормата на чл. 9, които определят че за територията на С., решенията за продажба на жилища ще се взема от ИК на РНС. До приемането на тези норми обаче въз основа на протокол № 18/23.05.1957г. на СГНС продажбата на жилища от държавния жилищен фонд се извършва по решение на СГНС. Той е приравнен на окръжен народен съвет, на който нормата на чл. 11 от Закона за народните съвети в редакцията му към момента на образуване на преписката и постановяване на решенията по нея /Изв., бр. 22 от 1959 г./ осъществява цялостно държавното, стопанското, здравно-социалното и просветно- културно ръководство на територията на окръга, като: Към този момент функциите на общинските народни съвети, на които са приравнени РНС в С. и големите градове имат изрично изброени правомощия в чл. 11а от ЗНС редакция Изв бр. 22/1959г., които са свързани повече със стопанската дейност и провеждане мероприятията на държавните органи в общината. Предвид това, че функциите и правомощията на СГНС и на РНС не са строго дефинирани, ИК на СГНС е могъл да вземе Решение № 18 от 23.05.1957г.за разпределение на функциите и конкретно за уточняване на процедурата по продажба. За вземането на тези решения не се изисква специална форма, поради което удостоверяването на съдържанието на протокола само от секретаря е достатъчно, за да докаже вземането на такова решение. Протоколът е официален свидетелсвуващ документ, който има обвързваща съда доказателствена сила, която не е опровергана от оспорващата го ищцова страна. Като не е съобразил с нормативната уредба, действаща към момента на вземане на решенията за продажба, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. На наведеното основание нарушение на чл. 3 и чл. 9 от НПЖДЖФ, продажбата не е нищожна.
Както вече се посочи, с писмо № ІІ-916/20.06.1961г. министъра на финансите е потвърдил продажбата, поради което правилно е прието, че е неоснователен и довода за нарушение на чл. 13 от НПЖДЖФ.
В декларацията от 10.04.1961г. е постигнатото споразумение между наемателите и кандидат-купувача в жилището да остане да живее А. З.. К. по разпореждане с държавни имоти при СП Софжилфонд” Благоевски РНС е дала становище по продажбата, включително и относно това споразумение. Този въпрос е преценен и залегнал в мотивите на решението на СГН от 12.V.1961г. Затова правилно и обосновано е прието, че няма нарушение на чл. 5, ал.2 и чл. 9, ал.2 от НПЖДЖФ. Относно преценката на жилищните нужди на четиричленото семейство на кандидат купувачката, правилно и обосновано е прието, че то се е нуждаело от още една стая, поради това, че съпруга М. В. е бил член на С. на научните работници. Съдържанието на официалното удостоверение, приложено по преписката не е опровергано от оспорилата го ищцова страна, а удостоверенето в него съдържание се подкрепя от писмото от 1969г. и от показанията на свидетелите К. и П..
Относно наведеното основание за нищожност – злоупотреба със служебно и партийно положение действително не са събрани доказателства, установяващи то да е указало влияние при вземане на решенията за покупката, поради което правилно са преценени от СГС като неоснователни.
По изложените съображения, възивното решение следва да се отмени и в частта, с която са уважени исковете, предявен от К. А. Н. по чл. 7 от З. и по чл. 108 от ЗС, като по същество тези искове се отхвърлят. Съобразно този резултат, К. А. Н. следва да бъде осъден да заплати на касаторките Е. М. В. и Б. К. В. деловодни разноски в размер на 1000 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 25.07.2006г. по гр.д.№ 3649/2001г. на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявените от К. А. Н. против Е. М. В. и Б. К. В. обективно съединени искове по чл. 7 от З. и по чл. 108 от ЗС за признаване за нищожен договора от 01.07.1961г. и за предаване владението върху апартамент на третия етаж от сградата, находяща се в гр. С., на бул. “С.” № 10 и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. Н. против Е. М. В. и Б. К. В. обективно съединени искове по чл. 7 от З. и по чл. 108 от ЗС за признаване за нищожен договора от 01.07.1961г. между Б. К. В. и СГНС за продажба на апартамент на третия етаж от сградата, находяща се в гр. С., на бул. “С.” № 10, състоящ се от три стаи, кухня, хол, баня-клозет, гардеробно антре, избено и таванско помещение, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата поради нарушение на НПЖДЖФПНС /ДВ бр. 39/04.V.1957г./ и за осъждане ответниците да предадат владението върху същия апартамент.
ОСЪЖДА К. А. Н. да заплати на Е. М. В. и Б. К. В. деловодни разноски в размер на 1000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: