3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
С., 01.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1126/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 213 от 29.04.2010 г. по гр.д.№ 488/2009 г. на Добрички окръжен съд е признато за установено по отношение на Общината [населено място], че две дворни места- УПИ ІV с площ 343 кв.м. и УПИ V с площ 258 кв.м. в кв. 56 по плана на [населено място] са собственост на наследниците на Д. Р. О. и Общината е осъдена да предаде владението на имотите на ищцата В. С. К.. За останалите имоти, представляващи УПИ ІІІ- за озеленяване, УПИ VІ- за озеленяване, УПИ VІІ -общ. и УПИ VІІІ- общ. исковете са отхвърлени.
За да постанови решението въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците, както и самите те към 1979 г. / годината на изработване на предходния кадастрален план/ действително са били собственици на имот пл.№ 231 с площ 1887 кв.м. на основание наследство и давностно владение, както и че по разписния лист към този план имотът е записан на името на н- ци О.. По следващия кадастрален план от 2000 г. в рамките на бившия имот пл.№ 231 са заснети само два имота, а именно пл.№ 536 и пл.№ 535, като за тях са отредени съответно парцели ХХ-536 и ХХІ-535., Към настоящия момент е изработена нова кадастрална карта от 2004 г., по която са заснети ПИ 80.90 с площ 119 кв.м. и ПИ 80. 89 с площ 175 кв.м., а по ПУП са урегулирани в УПИ ІV и УПИ-V, отредени за бившия имот на н-ци О., а останалите УПИ са отредени за озиленяване и записани като общински. За УПИ ІV и УПИ V съдът е приел, че са идентични с част от имот бившия имот пл. №231 и затова за тях искът е уважен. За останалите части от имота, за които сега са отредени общински парцели или парцели за обществено мероприятие- озеленяване, искът е отхвърлен. Посочено е, че тези части биха могли да бъдат присъдени на ищците едва след поправка в кадастъра относно неправилно заснемане границите на бившия имот пл.№ 231, евентуално след провеждане на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР.
Решението е обжалвано в отхвърлителната част от П. З. З.- трето лице помагач на ищцата, също от кръга на наследниците на Д. Р. О., с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържаните основанията за допустимост са по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като материалноправен въпрос се сочи този за връзката между иска по чл.108 ЗС и по чл.53, ал.2 ЗКИР, дали вторият е преюдициален на първия и не би ли могло в производството по чл.108 ЗС да се установи правото на собственост върху незаснет или неправилно заснет по кадастралния план имот или трябва първо да се реши спорът за материално право по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР. Поставя се и въпросът дали отреждането на терена на имота въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план е определящо за собствеността / в смисъл престават ли ищците да бъдат собственици по силата на това отреждане/, както и въпроса за обектите на общинската собственост. Като процесуалноправен се поставя въпросът, че решението трябва да е основано върху установените от съда факти и обстоятелства относно твърдяното право на собственост. Поддържа се, че по горните въпроси решението на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, илюстрирана с отделни решения на състави на съда.
Ответникът оспорва жалбата, като намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускането й до разглеждане, а по същество поддържа, че е неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Видно от мотивите към въззивното решение главното съображение за отхвърляне на иска за четири от имотите е това, че бившият имот пл.№ 231 не е заснет като такъв и в същите граници по кадастралния план от 2000 г. и по новата кадастрална карта от 2004 г. Прието е, че това представлява грешка в кадастралната карта, която трябва да се отстрани с иск по чл.53, ал.2 ЗКИР и че едва след това може да се предяви иск по чл.108 ЗС. С оглед на тези мотиви на въззивния съд следва да се приеме, че по поставения първи въпрос от касаторите / за съотношението на преюдициалност между иска по чл.53, ал.2 ЗКИР и този по чл.108 ЗС/ решението не е в противоречие, а съответства на установената съдебна практика, отразена и в решенията на състави на ВКС, на които се позовава касаторът- напр.р.№ 1227/10.12.2008 г. по гр.д.№ 3469/2007 г. на ІV г.о. Другото представено решение № 282/ 27.03.2009 г. по гр.д.№ 313/2008 г. на І г.о. е неотносимо към поставения въпрос, тъй като в него се разглежда въпроса за съотношението на иска по чл.108 ЗС с производството по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР, а не с иска по чл.53, ал.2 ЗКИР. Проблемът по настоящото дело е за друг вид съотношение между двете производства, обусловено от предмета на търсената защита- установяване на правото на собственост към настоящия и към минал момент /момента на изработване на кадастралната основа/. Даден имот може да бъде предмет на вещноправна защита с иска по чл.108 ЗС само когато е индивидуализиран, а в рамките на населените места това става чрез заснемането му по кадастралния план или чрез данните по плана за урегулиране на имота. При предявяване на искове по чл.97, ал.1 ГПК или по чл.108 ЗС имотите следва да се индивидуализират според актуалното им състояние и с данните по последващия действащ регулационен план, а когато не са заснети такава индивидуализация не може да се направи и имотът не съществува като обособен обект на собственост. Това налага планът да се попълни с дадения имот, ако е пропуснато да се заснеме или границите му са заснети неправилно, при условие че ищецът е бил собственик на имота и към момента на одобряване на кадастралния план. Това обосновава и разбирането, възприето в съдебната практика, че за да може да се проведе успешно иск за собственост, трябва предварително да е проведен специалния иск по чл.53, ал.2 ЗКИР. В този смисъл са и р.№ 1022/17.03.2010 г. по гр.д.№ 552/2009г. на І г.о. и р.№ 872/ 5.01.2011 г. по гр.д.№ 1228/ 2009г. на І г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи задължителна сила за съдилищата.
Вторият поставен въпрос- за значението на отреждането на даден имот за определено мероприятие и конкретното му предназначение по подробния устройствен план не е съществен по делото, тъй като от мотивите на въззивното решение е видно, че главното съображение за отхвърляне на иска за четирите имота е това, че те не са заснети по плана, а не отреждането им за дадено мероприятие, което съдебната практика както по З., така и по ЗУТ освен това безспорно приема, че няма отчуждително действие.
Третият процесуален въпрос също не обосновава допустимост на касационно обжалване, тъй като доводите, които го подкрепят всъщност представляват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд и не могат да бъдат проверявани в това производство.
Поставените въпроси за иска по чл.53, ал.2 ЗКИР / идентичен с този по чл.32,ал.1, т.2 З. / са били предмет на многобройни решения на ВС и ВКС както при действието на З., така и на ЗУТ и ЗКИР и затова не е налице и основанието за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумент, че по въпросите липсва съдебна практика.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбата не подлежи на разглеждане и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 29.04.2010 г., постановено по гр.д.№ 488/2009 г. по описа на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: