О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 27.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1874/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 2079/ от 12.12.2015г. по гр.д.№ 3036/2015г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Владимир В. Д. против Ю. И. Б. за признаване на ищеца за собственик на поземлен имот с площ 798 кв.м., намиращ се в [населено място][жк]с идентификатор 10135.2553.3972 по кадастралната карта на града.
Ищецът Владимир В. Д. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на съда, че ответницата е могла да придобие имота по давност, тъй като владението й не е било явно и не е противопоставено на предишния собственик- ищеца по делото.
Като основание за допускане на обжалването касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а именно по въпросите- 1. Как следва да бъдат преценявани две групи противоречиви свидетелски показания, установяващи, че в различни моменти на съответния времеви интервал и двете спорещи страни за собствеността на един имот са извършвали самостоятелно действия, демонстриращи намерение за своене? 2. Следва ли да се приеме за безспорно установено придобиването по давност на непокрит недвижим имот, ако са налице противоречиви свидетелски показания, че двете спорещи страни последователно извършват действия по своене, като никога нито едната от тях не е демонстрирала спрямо насрещната страна намеренията си, като да е отблъснала нейното владение ? 3.За да започне да тече в полза на едно лице придобивна давност, следва ли то да демонстрира фактическата си власт по отношение на имота спрямо собственика на същия имота? Като илюстрация за наличието на противоречие се сочат решения на отделни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответницата оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че ищецът е собственик на процесния ПИ с идентификатор10135.2553.3972, идентичен с получения от него по делба дял първи от по-голям недвижим имот, а съделителят му Ж. Д. е получил при делбата дял втори от имота. Независимо от това през 1989г. Ж. Д. прехвърлил на Д. Д. имота по дял първи / т.е имота на ищеца/, а Д. заменил имота с имот на Министерството на отрбаната. Последното от своя страна продало имота на настоящия ответник Ю. И. Б. през 2003г. Тъй като е придобила имота от несобственик, ответницата е противопоставила възражение единствено за придобивна давност, което е било уважено, като съдът приел, че тя е имала качеството на добросъвестен владелец и е придобила имота по кратката петгодишна давност, поради което предявеният от ищеца установителен иск за собственост е бил отхвърлен. За да постанови този резултат съдът е обсъдил както представените по делото писмени доказателства, така и показанията на разпитаните свидетели и направил извод, че ответницата е владяла имота като собственик, посещавала го е , поставила е ограда, грижила се е чрез трети лица за дръвчетата в имота, заплащала е данък, като всички тези действа са квалифицирани като владение по смисъла на чл.79 ЗС. Друга група свидетели са посочили, че знаят ищеца за собственик и че той понякога също е посещавал имота и берял плодовете от дърветата, но съдът е приел, че с тези действия той не е прекъснал владението на ответницата. Прието е освен това, че ответницата не е следвало да демонстрира намерението за своене спрямо действителния собственик, тъй като още от момента на установяването й поради начина по който е придобита- чрез възмездна сделка, фактическата власт върху имота е била израз на владение, а не на държане. Посочено е също така, че фактическата власт може да се осъществяване не само чрез непрекъснато своене на имота, но и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерението за своене и да не са прекъснати или смущавани от трети лица.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че формулираните от касатора правни въпроси не обосновават допустимост на обжалването по смисъла на чл.290, ал.1 ГПК. Това е така защото под формата на поставените въпроси в действителност се твърди необоснованост на решението на въззивния съд поради допуснати процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата по делото и се иска да се даде отговор дали решението е правилно- т.е да се извърши проверка с оглед основанията по чл.281 ГПК. Отговорът на поставените въпроси зависи изцяло от установените по делото фактически обстоятелства, което е свързано с анализ на доказателствата по делото, какъвто въззивният съд е направил, обсъждайки показанията и на двете групи свидетели, като е изложил и мотиви защо възприема едни от тях, а други не кредитира. Крайният резултат по делото е формиран от конкретните доказателства по делото и установените фактически положения, а не се дължи на противоречиво разрешавани правни въпроси от страна на въззивния съд. Решението е постановено в съответствие с установената съдебна практика относно приложението на чл.69 ЗС и разясненията, дадени в ТР № 1/ 2012 г.на ОСГК на ВКС.
Цитираните от касатора решения № 6 / 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760/ 2008г., ІІ г.о. и р.№ 191/ от 27.04.2011 г. по гр.д.№ 776/ 2010 г. са в подкрепа на въззивното решение, а не на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като те потвърждават практиката, че не е необходимо фактическата власт да се упражнява върху имота непрекъснато, както в случая е приел и въззивният съд. Р. № 3/ от 20.04. 2012 г. по гр.д.№ 742/ 2011 г, ІІ г.о. не е формирало задължителна практика по въпросите, поставени от касатора и не е относимо към тях, тъй като то разглежда въпроса за придобиване по давност на реална или идеална част от парцел, а освен това с него иск за собственост, основан на придобивна давност, е отхвърлен поради това, че давност не е текла с оглед съществуващата забрана за придобиване на общински имоти по давност, установена с §1 от Закона за допълнение на ЗС / ДВ, посл.редакция бр. 107 от 2014 г./- въпрос, който също не е стоял по настоящото дело.
Р. №397/ 27.05.2010 г. по гр.д.№ 711/2009 г. разглежда правния въпрос за доказателствената сила на нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал.2 ГПК.
Решение № 381/ 25.10.2010 г. по гр.д.№ 37/ 2010 г. е постановено в хипотеза на придобиване по давност на частта на съсобственика от един недвижим имот, като е следвало да се установи, че държането от страна на другия съсобственик е променено във владение- фактическа обстановка, която е различна от настоящото дело. Същият е случаят и с р.№ 549/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 217/ 2010 г., р.№ 33/ 18.03.2010 г. по гр.д.№ 34/ 2010 г. на Апелативен съд Б., р.№ 216/ 5.04.2002 г. по гр.д.№ 657/ 2001 г., І г.о., р.№ 508 от 29.07.2003г. по гр.д.№ 740/ 2002 г., І г.о. и р.№ 12/ 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. поради което тази практика не обосновава допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2079/ от 12.12.2015г. по гр.д.№ 3036/2015г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: