1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 26.02. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело №1235/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 15.08.2011 г. по гр.д.№ 24837/2008г на СРС, 52 състав, потвърдено с решение от 5.11. 2012 г. по гр.д.№ 17539/ 2011 г. на Софийски градски съд е извършена делба на съсобствените на страните недвижими имоти, като същите са разпределени по реда на 353 ГПК, при което в дял на Л. Б. е възложен апартамент в [населено място],[жк], в дял на Х. М.- празен имот пл.№ 581 от 860 кв.м. в [населено място] и в общ дял на съпрузите Х. и М. М. дворно място с двуетажна жилищна сграда, представляващо имот с идентификатор 49597.17.6.340 по кадастралната карта на [населено място]. Присъдено е и парично уравнение според стойността на дяловете на страните и получените при разпределението имоти.
Касационна жалба срещу въззивното решение са подали съделителите Х. М. и М. М., които изразяват несъгласие с начина на извършване на делбата и желаят имотите да се изнесат на публична продан. Във връзка с допускане на жалбата до разглеждане поставят процесуалноправния въпрос дали въззивният съд е допуснал нарушение, като им е отказал експертиза за нова оценка на имотите, въпреки че от предишната оценка е настъпил спад на цените, което никой не е могъл да предвиди към момента на постановяване на решението. Този въпрос свързват с практиката по приложението на 266, ал.1 и 2 ГПК и считат, че се касае за хипотеза, при която преклузията пред въззивния съд не се прилага и следва да се допусне нова експертиза за определяне действителната цена на имотите.
Материалноправният въпрос, който касаторите развиват, е за това какъв способ за извършване на делбата следва да избере съдът при наличието на възможност за получаване на реален дял от всеки от съсобствениците, но ако те изразяват желание имотите да се изнесат на публична продан и трябва ли съдът да се съобрази с това желание.
Във връзка с горните въпроси се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като доказателство за противоречие с практиката на ВКС по първия въпрос се представя решение № 609 от 15.01. 2009 г. по т.д.№ 323/ 2008 г. на ВКС, ТК, І т..о.
Останалите съделители не са взели отношение по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
При трима съделители и четири самостоятелни имота съдът е приел, че има възможност всеки от съдилетелите да получи реален дял и затова извършил делбата чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК. Изложил е съображения защо не се приложимите другите два възможни способа за извършване на делбата- чрез жребий или изнасяне на имотите на публична продан. Относно оценката на имотите е възприел заключението на техническата експертиза от 26.01. 2011 г., което не е било оспорено от страните.
В жалбата до въззивния съд съделителите Х. М. и М. М., които следва да платят на Л. Б. 16 832 лв. за уравнение на дела й, са поискали нова експертиза за оценка на имотите, като се твърдяли, че цените непрекъснато спадат. С определение от 24.10.2012 г. съдът е отказал събирането на това доказателство, тъй като е преценил, че не е налице нито една от хипотезите на чл.266 ГПК. Касае се за случая, когато пред въззивния съд са допустими доказателства за нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото.
Съгласно създадената практика при действието на ГПК от 2007 г. по приложението на ограничения въззив и конкретно на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК, до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нововъзникнали след подаване на жалбата обстоятелства, които са от значение за делото и да представят доказателства за тях. В този смисъл са решение № 466 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2009 г., I г. о., решение № 468 от 23.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 124/2011 г., IV г. о. и др. Решението на въззивния съд не е постановено в противоречие с тази практика, тъй като краткият срок от по-малко от година между първата оценка, решението на първоинстанционния съд, подаване на жалбата и решението на въззивния съд не дават основание да се счита, че е налице хипотезата на нововъзникнали обстоятелства, за да е допустимо да се събират доказателства за тях, още повече че спадът в цените не е еднократен акт, а процес, който може да продължава по-дълго и затова специално в делбените производства нова оценка за определяне на действителната цена се налага само когато е изминал един по- продължителен период от време. В този смисъл важат разясненията, дадени в т.11 от ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС.
Представеното от касаторите решение не обосновава наличието на противоречива практика по процесуалния въпрос, тъй като в него състав на ВКС се е произнесъл по съвсем други правни въпрос, свързани не с допустимостта на нови доказателства пред въззивния съд, а със задължението му да се произнесе по всички възражения на страните и до какъв порок води неизпълнението на това задължение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по материалноправния въпрос за избрания от съда начин за извършване на делбата. По този въпрос следва да се посочи преди всичко, че касаторите не са заявили пред първоинстанционния съд съгласие имотите да се изнесат на публична продан, така че твърдението им, че съдът не се е съобразил с тяхното желание, не отговоря на данните по делото. Публичната продан като способ за ликвидиране на съсобствеността е задължителна само в случаите на неподеляем имот, който не може да бъде поставен в нито един от дяловете, тъй като тогава съсобствениците ще получат най- справедливо парично възмездяване- т.8 от ТР № 1/ 2004г на ОСГК на ВКС. Ако страните постигнат спогодба относно начина на извършване на делбата, тя трябва да е оформена по реда на чл. 234 ГПК, което в случая съделителите не са направили, така че възивният съд не е бил обвързан от изразеното от тях желание имотът да се изнесе на публична продан, а го е обсъдил съвместно с останалите доказателства по делото. Решението на въззивния съд е съобразено с постоянната съдебна практика по делата за делба, според която водещо е правото на всеки съсобственик да получи реален дял. Когато има реални дялове за всеки съделител, те се разпределят между тях чрез жребий или от съда по реда на чл.353 ГПК, ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно. В настоящия случай е имало достатъчно имоти и възможност всеки съделител да получи реален дял, но същевременно е установено, че поради броя, вида и стойността на имотите, липсата на искане за възлагане и поради това, че един от дяловете е в режим на съпружеска имуществена общност, тегленето на жребий би било много неудобно. В посочения смисъл решението е съобразено с т.13 от ППВС № 4/ 64 г. и т.5, б.”б” от ППВС № 7/ 73 г. и затова и по този въпрос няма основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 5.11. 2012 г., постановено по гр.д.№ 17539/ 2011 г. по описа на Софийски градски съд. ІІ-д въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: