1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 21. 01. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 868/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 11.11.2011 г. по гр.д.№ 2524/ 2010 г. на Софийски районен съд, 35 състав, потвърдено с решение от 5.07.2012 г. по гр.д.№ 18137/ 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав е признато за установено по отношение на Р. В. С., че ищците Р. Г. П., Динка С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А. и И. Г. М. са собственици на УПИ … с площ 870 кв.м., намиращ се в землището на С.- Б., м.”…” и ответницата е осъдена да им предаде владението на имота, както и да заплати разноски от 850 лв.
Р. В. Д. е подала касационна жалба срещу въззивното решение, като поддържа оплаквания за недопустимост, а по същество и за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава и на трите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като излага аргументи и представя доказателства по всяко едно от тях.
Ищците оспорват жалбата като неоснователна, както и че не са налице основания за допускането й до касационно обжалване.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са лица, които се позоват на възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ като бивша собственост на техния наследодател Г. А. А., удостоверено от представеното решение на ОСЗГ „О. к.” № 6963/ 22.01. 2007г., с което се възстановява в стари реални граници имот № 2572 по кадастрален лист 740/ 741 към плана от 1950г., част от който е спорният УПИ … с площ от 870 кв.м.
Ответницата е закупила същия имот с нотариален акт през 2000 г. от лицето С. С. Б., а последният го е получил по дарение от С. С. И. с нот.акт № ../ ..г. С. С. И. се легитимира като собственик с нотариален акт № ../..г., според който е получила имота в м.”Д.” с площ 4840 кв.м. от Т. комисия в замяна на включен в блок на ТКЗС неин имот в м. „К.” в землището на [населено място].
По делото са представени доказателства, че и имотът на наследодателя на ищците Г. А. А. е бил обект на замяна от Т. комисия, но тъй като с него не са извършвани последващи разпоредителни сделки, нито е бил застроен, е прието във връзка с нормата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, че подлежи на възстановяване в полза на първоначалния- преди замяната собственик- т.е. на наследодателя на ищците Г. А.. От друга страна е прието, че липсва идентичност между имота на Г. А. и имота, който е получила по замяна първоначалната собственичка С. С. И.. Това последното обстоятелство е обусловило крайния извод на съда да признае собствеността в полза на ищците и да осъди ответницата да им предаде владението на имота. Не са уважени възраженията на ответницата, че ищците не са доказали правото на собственост на своя наследодател, че същият не е бил собственик на възстановения имот № …, както че дори и да е имал имот, той не е идентичен с възстановения, както и доводите за нищожност на решението на поземлената комисия. Не е уважено и евентуалното възражение на ответницата за придобиване на имота по давност, като е прието, че придобивна давност може да започне да тече една след възстановяване на имота, което е станало през 2007 г. и до предявяване на исковата молба през 2010 г. не е изтекъл и минималният срок от пет години по чл.79, ал.2 ЗС.
От изложеното е видно, че решаващите изводи на съда са обусловени от липсата на идентичност /съвпадане най-малко на трима от съседите/ между имота на наследодателя на ищците и този, който първоначалната праводателка е получила по замяна съгласно нот.акт № ../..г. Въпросът е изцяло фактически, тъй като съдът е установил пълна липса на съвпадение по имената на съседите / така по нот.акт № ../ .. г. на С. С. И. съседите на имота от 4840 кв.м са Владимир К.К., С. и Г. Саеви и А. М., а възстановеният на ищците имот е със съседи по плана от 1950 г. н-ци К. Н., Братя М., Б. А. и Т. А./.
Първият довод, във връзка с който се поддържа искането за разглеждане на касационната жалба е за недопустимост на въззивното решение като постановено при нередовност на искова молба, изразяваща се в това, че търсеният имот не е индивидуализиран съобразно актуалния му статут по одобрената кадастрална карта на района. Съгласно ТР № 1/2010 г. касационното обжалване се допуска когато съществува вероятност въззивното решение да се окаже нищожно или недопустимо, тъй като ВКС следи служебно дали решението не страда от тези пороци. Затова не е необходимо и касаторът да ги включва в основанията за допускане на касационно обжалване. С оглед на данните по делото в настоящия случай следва да се приеме, че такава вероятност не е налице, тъй като при предявяване на исковата молба имотът е индивидуализиран така, както е възстановен с решението на поземлената комисия като УПИ … в кв.9 и това е била актуалната му индивидуализация към посочения момент. Кадастралната карта е одобрена в последствие в хода на делото със заповед от 11.01.2011 г., поради което не може да се приеме, че исковата молба е била нередовна и това да е довело до недопустимост на решението.
Следващите правни въпроси, които се поставят от касаторката, за да обоснове допустимост на обжалването, са 1. за обвързващата материална доказателствена сила на нотариалният № ../.. г., с който е била снабдена първоначалната собственичка С. С. Б. след замяната от Т. комисия, 2. дали полученият по замяна имот е бил годен обект на гражданския оборот или за придобиване по давност, 3. какъв е статутът на имота, ако с него е извършено последващо разпореждане или е застроен / т.е. за приложението на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗ/, 4. чия е доказателствената тежест за установяване предпоставките за възстановяване на имота, 5. какви възражения може да противопостави ответник, който черпи права от трето лице, което е придобило имота по замяна от Т. комисия, 6. допустимо ли е съдът да изгради изводите си само на част от доказателствата, без да ги обсъди заедно с останалите доказателства и с всички доводи и възражения на страните и 7. за доказателствената сила на констативния нотариален акт, съставен след замяната и чия е доказателствената тежест при оспорване на такъв акт. Представени са съдебни решения, с които се обосновава, че поставените правни въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, или че по тях има противоречива съдебна практика. Изложени са аргументи и относно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на данните по делото и съображенията на въззивния съд, определящи за изхода на делото са въпросите под № 4 и 5 , но те са решени в съответствие с установената съдебна практика, поради което не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване. Така относно предпоставките за възстановяване на имота съдът е приел, че в случая те е следвало да се установят от ищците и въз основа на представените доказателства е направил извод, че това доказване е проведено успешно, тъй като чрез извлечение от емлячния регистър ищците са установили, че наследодателят им е бил собственик преди образуване на ТКЗС, а с решението за възстановяване установяват своите права върху същия имот към настоящия момент. Относно възраженията на ответника е съобразено, също в съответствие с постоянната практика, че ответникът по едни ревандикационен иск може да противопостави всички възражения, с които оспорва правата на ищеца или доказва собствени права върху имота. Затова въззивният съд е разгледал както доводите на ответницата, че ищците не са собственици, така и тези, с които тя доказва свои права върху имота въз основа на извършената разпоредителна сделка през 2000 г., както и правата на своите праводатели.
Въпросът по т.6 не е правен, а съдържа оплакване за неправилност поради съществено процесуално нарушение и не може да се разглежда на настоящия етап от производството.
Въпросът по т.3 не е решаващ за спора при положение, че липсва идентичност между имота на наследодателя на ищците и дадения в замяна на праводателката на ответницата. Само ако имаше такава идентичност би могло да се обсъжда дали замяната остава в сила или имотът се възстановява на първоначалния- преди замяната, собственик. Същото се отнася и за въпросите по т.1, 2 и т.7.
По съществения за делото въпрос за идентичност на имотите се излагат оплаквания единствено за необоснованост на извода на съда, че липсва такава идентичност и че този извод е направен при съществено нарушение на процесуалните правила, които оплаквания не се вместват в основанията за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за нередовност на исковата молба се свързва и с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но също не обосновава допустимост на обжалването, тъй като съществува постоянна съдебна практика, че в производство по чл.108 ЗС имотите следва да се индивидуализират според тяхното актуално състояние по плана, с която практика в случая въззивният съд се е съобразил
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 5.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 18137/ 2011 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: