3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828/10
София, 12.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
и при участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1207/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
С решение № 431 от 25.06.2008 г. по гр.д.№ 958/ 2005 г. на Б. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от К. Н. П. против ПК “С.”,[населено място], [фирма] и против [фирма]- София за признаване на ищцата за собственик и предаване владението на недвижим имот- нива и ливада в м. „Л.”, землището на[населено място], с площ 8 118 дка, ведно с масивна триетажна сграда, представляваща туристическа база „ П.”.
Решението е влязло в сила на 7.05.2009 г. съгласно чл.296, т.3 ГПК и определение № 359 по гр.д.№ 638/ 2009 г., с което не е допуснато касационно обжалване.
На 10.05.2010 г. ищцата К. П. е подала молба за отмяна на решението на въззивния съд, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК с твърдение, че не е подписвала исковата молба, въз основа на която е започнало производството и не е упълномощавала адвокатите, които са се явявали като нейни процесуални представители и чрез които е била уведомявана, с което е нарушено правото й на участие по делото. Твърди, че била научила за решението и за определението на ВКС преди един месец по повод на друго дело, водено между нейни роднини, поради което счита, че подава молбата за отмяна в законния срок.
Съгласно чл. 305, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна с основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК може да се подаде в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. Видно от данните по гр.д.№ 958/ 2005 г. молителката е уведомена за решението на въззивния съд на 7.07.2008 г., а за допълнителни решения по същото дело- съответно на 15.09.2008 г.- л.237 и на 6.01.2009 г.- л.243 от делото. На 1.08.2008 г. е подадена касационна жалба, по която ВКС се е произнесъл с определение от 7.05.2009 г. Според молителката тя не е оттегляла пълномощното от първоначалния си адвокат М. К. и не е упълномощавала адв.А., която е подала въззивната и касационната жалба и я е представлявала в производството пред въззивния съд. Твърди, че и призовките и съобщенията по въззивното дело са връчвани на същия адвокат А., поради което молителката не е била редовно призовавана по делото и съответно не е могла да узнае за постановеното решение.
Изложените обстоятелства, с които се обосновава спазване на срока за подаване на молбата и накърненото право на молителката да участва в делото, не се подкрепят от данните по делото. Видно е от съдържанието на въззивното дело, че молителката е знаела за воденето му, тъй като на два пъти е подавала молби до въззивния съд с различни искания, подписани лично от нея, съответно на 13.06.2006г.- л. 58 и на 16.04.2007 г.- л. 147 от делото. На 6.04.2007 г.- л.154 от делото, молителката е била лично уведомена, че трябва да внесе депозит за вещо лице. На 18.09.2008 г. тя е получила препис от молба и призовка за 18.09.2008 г.- за допълване на решението за разноски, а на 6.01.2009 г. е получила съобщение за постановеното допълнително решение. От тези данни може да се направи извод, че молителката е била известена за воденото дело пред въззивния съд, съответно е знаела, че се представлява от адв.А. и дори и да не е подписала пълномощното, е потвърдила извършените от същата процесуални действия, след като изрично не е направила изявление, че им се противопоставя или че оттегля даденото пълномощно.
Знаейки за горните обстоятелства молителката е имала обективната възможност да узнае и за определението на ВКС, тъй като същото не се съобщава на страните и те са длъжни сами да следят за постановяването му. По тези съображения следва да се приеме, че срокът за подаване на молбата за отмяна е започнал да тече от датата на постановяване на определението на ВКС- 7.05.2009 г. и е изтекъл на 7.08.2009 г. Молбата, подадена на 10.05.2010 г. е просрочена и като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
Независимо от горното, разгледана по същество, молбата е и неоснователна. Твърденията на молителката са, че не е подписвала исковата молба, пълномощното за адвокат М. К., който е бил неин процесуален представител в районния съд, както и молба за оттегляне на неговото пълномощно и упълномощаването на втория адвокат М. А., и тъй като я призовавали чрез тези адвокати, на практика била лишена от участие в делото и е нарушено правото й на защита.
Ако се разгледат последователно и във връзка с данните по делото, се вижда, че първите две оплаквания на молителката взаимно се изключват. От твърдението, че не е подписвала молба за оттегляне пълномощното за адвокат М. К. следва, че този адвокат действително е бил упълномощен от молителката, поради е имало надлежно учредено процесуално представителство и не са налице основания за отмяна на решението на това основание. По отношение на твърдението, че молителката не е подавала молба за оттегляне на пълномощията на адвокат М. К. и не е упълномощавала адв.А., която е била неин представител пред въззивния съд, а също така е подала и касационната жалба, следва да се има предвид, че тези доводи биха подлежали на проверка, ако по въззивното дело нямаше данни за лично извършени от молителката процесуални действия или нейни изявления, които сочат, че знае за делото, следователно и за това, че като неин пълномощник се явява адвокат А. и които действия в най- лошия случай могат да се приемат като потвърждаване на даденото пълномощно. Такива са посочените по- горе данни за подавани молби от П. до въззивния съд, адресирани с номера на делото и лично получаване на някои съдебни книжа, а също така и отсъствието на изрично противопоставяне на извършените от адвокат А. процесуални действия или оттегляне на нейното пълномощно. По изложените съображения следва да се приеме, че при разглеждане на делото молителката е била надлежно представлявана от упълномощени от нея адвокати и чрез тях и лично е била редовно призовавана за съдебните заседания и процесуалните действия, които следва да се извършат и затова не е налице основание за отмяна на решението по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Н. П. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 431 от 25.06.2008 г. по гр.д.№ 958/ 2005 г. по описа на Б. окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Н. П. от[населено място], ул.”Г. Д.”, № 5 да заплати на ПК „С.”,[населено място] разноски по делото за настоящото производство в размер на 1000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: