3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 13.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 761 / 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 240 от 26.06.2015 г. по гр.д.№ 1004/2014 г. на Видински районен съд по иск, предявен от [фирма] е признато за установено, че [община] не е едноличен собственик на три обекта в сградата на Морски клуб- Гребна база, [населено място], както и че не е собственик на 70,35 % ид.ч. от общите части на същата сграда.
С решение № 130 от 26.11.2015 г. по гр.д.№ 333/2015 г. на Видински окръжен съд решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото прекратено.
[фирма] е подало касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като счита, че съдът неправилно е отказал да разгледа спора, въпреки доказания правен интерес от предявените отрицателни установителни искове. Неправилно за първи път въззивният съд е повдигнал и въпроса за цената на исковете. Въпросите по които се иска допускане на касационното обжалване са следните: 1.Правилно ли е въззивният съд за първи път да повдига въпроса за цената на иска служебно при постановяване на въззивното решение ? 2. Правилно ли съдът определя цената на иска към момент различен от момента на предявяването на исковата молба ? 3.Допустим ли е отрицателен установителен иск и има ли правен интерес ищецът ако притежава самостоятелно право, което се оспорва или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника ?. Касаторът твърди, че по тези въпроси, които са определящи за изхода на спора, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС- ТР № 8/ 2012 г. и ТР № 3/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС, както и на решения на отделни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, което обуславя допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [община] оспорва жалбата, както и наличие на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищецът , [община] и трето лице притежават в отделна собственост обособени обекти в една сграда, наричана Морски клуб- Гребна база- т.е. касае се за сграда в режим на етажна собственост, със съответните общи части, като според проектно разпределение общината притежава 70,35 ид.ч. от тях. Според изложеното в исковата молба при актуване на обектите, които са общинска собственост, са описани и части от общите части на сградата, което е довело до увеличаване и на идеалните части на общината, и това е обусловило предявяването на два отрицателни установителни искове- че общината не е собственик на тези части от актуваните обекти, които представляват общи части на сградата и че не притежава претендираните от нея 70, 35 % ид.ч. от общите части на сградата.
Решаващите съображения на въззивния съд, за да приеме, че исковете са недопустими, са свързани с липсата на правен интерес. Прието е, че единствено с предявяване на положителен установителен иск ще се реши спора дали процесните имоти или части от тях са индивидуална собственост и на кого, или представляват общи части на сградата и какви са частите в тях на собствениците на отделни обекти в сградата.
С оглед на изложеното правният въпрос, който е определящ за изхода на спора, е за наличието на правен интерес, но произнасянето на въззивния съд по този въпрос не е в противоречие с ТР № 8/ 2013 г., поради което не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Спорът по делото е за това дали определени части от сградата представляват общи части на същата или са индивидуална собственост на общината, така както са описани в съставените актове за общинска собственост, както и какви са идеалните части на отделните собственици в общите части на сградата. Първият спор може да се разреши с предявяване на положителен установителен иск за собственост, а размерът на притежаваните идеални части от етажните собственици се определя по реда на чл.40 ЗС. В този смисъл с предявяване на отрицателния установителен иск и отричане правата на общината непосредственият резултат за ищеца не би се изразил в определяне на идеалните му части, тъй като за тяхното изчисляване е предвиден специален ред, като следва да участват и всички етажни собственици. Това разрешение отговаря на приетото с ТР № 8/ 2014 г., че правният интерес е налице, когато с предявяване на иска ищецът ще придобие права, ако отрече правата на ответника. Правен интерес липсва когато такъв резултат няма да се постигне, тъй като за него е предвиден специален ред- в случай иск по чл.40 ЗС.
Останалите два въпроса, формулирани от касатора, не обуславят допустимост на обжалването, тъй като въпреки че е изразил становище относно цената на предявените искове и че тя определя друга подсъдност на спора, това са мотиви, които не са определящи за крайния изход на делото.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 26.11.2015 г. по гр.д.№ 333/2015 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: