1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 26.02. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело №49/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 130 от 30.10.2009г. по гр.д.№ 745/ 2009 г. на Шуменски районен съд, потвърдено с решение от 19.11. 2012 г. по гр.д.№ 449/ 2012 г. на Шуменски окръжен съд, по предявен от [община] отрицателен установителен иск е признато за установено, че ответникът РПК „П.” [населено място] не е собственик на поземлен имот с идентификатор 83510.664.296 и площ 431 км.м. и е отменен като неверен нотариалния акт, с който ответникът се снабдил като собственик на същия имот.
Решението на въззивния съд е обжалвано от ответника РПК „П.”, като се развиват доводи за недопустимост на отрицателния установителен иск, съществено процесуално нарушение на съда поради отказ да се назначи техническа експертиза за установяване идентичност на имота и противоречие с материалния закон относно приложението но чл.2, ал.3 ЗОбС / отм./.
Като правни въпроси, обуславящи допустимост на обжалването, касаторът поставя въпросите за допустимостта на отрицателния установителен иск, когато с оглед на това, че ответникът владее имота, според касатора спорното право трябва да бъде предявено с осъдителен или конститутивен иск. Поддържа, че по този въпрос решението на въззивния съд противоречи на постоянната практика на ВС и ВКС, установена с ТР № 178/ 86г. на ОСГК на ВС, р.№ 466/96 г. на 5 чл.състав на ВКС, р.№ 1019/ 96 г. на ІV г.о. и др. Развива се и довод за противоречие с практиката по приложението на чл.2, ал.3 ЗОбС, който ответникът сочи като правно основание за придобиване на собствеността върху имота. Искането за допускане на касационно обжалване се свързва с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът / ищец по първоначалното дело / оспорва жалбата като неоснователна, а също и неподлежаща на касационно разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
[община] е твърдяла в исковата молба, че притежава имот пл.№ 352а, с нов идентификатор № 83510.664.296, за който ответникът се снабдил с нотариален акт, поради което е предявила отрицателен установителен иск с цел да се отрече правото на собственост на ответника, удостоверено с този акт. Въззивният съд е приел, че искът е процесуално допустим, като правният интерес на ищеца се обуславя от обстоятелството, че ответникът не е във владение на имота и не е необходимо да се предявява осъдителен иск. По отношение на факта на липсата на владение от страна на ответника съдът се е позовал на доказателствата по делото и твърденията на самите страни, като приел, че те установяват, че ищецът, а не ответникът е във владение на имота. Правилността на така направения от съда фактически извод не може да се проверява на настоящия етап от производството, в който съдът се произнася само по правни въпроси, които са обусловили решението на въззивната инстанция. Следователно, като се изходи от факта, че ответникът не е във владение на имота, предявяването на отрицателен установителен иск се явява адекватна и достатъчна по степен форма на защита, в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика / ТР № 178/ 86 г. на ОСГК на ВС/, с която възивният съд се е съобразил и затова по процесуалноправния въпрос не може да се допусне разглеждане на касационната жалба.
Поставеният материалноправен въпрос за приложението на чл.2, ал.3 ЗОбС не е определящ за изхода на делото, поради което също не може да обоснове допустимост на касационното обжалване. Главното съображение на съда да уважи иска и да признае, че ответникът не е собственик на имот с идентификатор 83510.664.296 / бивш имот пл.№ 352а/, е било това, че липсва идентичност между този имот и имота, за който ответникът твърди, че е установена собствеността му със съдебно решение, а именно решението на Шуменски районен съд по гр.д.№ 1304/1997г., въз основа на което е съставен и нотариален акт № 120/ 2007г. От същото и от представените скици е видно, че решението на Шуменски районен съд се отнася за друг / съседен на процесния имот/, а именно имот с идентификатор 83510.664. 488 / бивш имот пл.№ 352/, за който се отнася и разрешението за строеж, издадено на името на ответника, докато съставеният нотариален акт е за имот пл.№ 352а, сега имот с идентификатор 83510.664.296, за който ответникът не представя доказателства за придобиването му. Следователно въпросът за приложението на чл.2, ал.2 ЗОбС въобще не е стоял за разглеждане пред въззивния съд, по него не са формирани правни изводи и съответно не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19.11. 2012 г., постановено по гр.д.№ 449/ 2012 г. по описа на Шуменски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: