1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 591
София, 26.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5042/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 39 от 11.05.2012 г. по гр.д.№ 165/ 2010 г. на районен съд [населено място], потвърдено с решение № 79 от 26.04.2013 г. по гр.д.№ 390/ 2012 г. на Сливенски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Д. И. Х. против Х. К. К. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и с предмет признаване на ищцата за собственик на ПИ с идентификатор 87031.501.514 по кадастралната карта на [населено място], [община].
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като изводите на съда не кореспондирали на доказателствата по делото, а последните не са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Като основание за допускане на касационното обжалване ищцата сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решението било в противоречие с практиката на ВКС по въпросите за владението и придобиването по давност, като за такава практика сочи ТР № 1 от 6 август 2012 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът оспорва жалбата, като счита, че не е налице и основание за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Решаващият мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска е отсъствието на категорични доказателства, че ищцата е владяла процесния имот, което е условие за придобиването му по давност. Свидетелите, посочени от касаторката са изнесли данни, че тя има наследствен имот в м. „А. еккеник”, но показанията им относно площта и съседите на имота се разминават, поради което съдът не ги е кредитирал. От друга страна от заключението на техническата експертиза е установено, че имотът е бил извън регулацията на селото и има характер на земеделски такъв. Включен е в кадастралния план през 1992 г., а в регулацията- през 2008г. Няма данни за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а доколкото съпругът на ищцата е заявил за възстановяване имоти в същата местност, експертизата е дала заключение че не може да установи дали те да са идентични с процесния. С оглед на тези данни въззивният съд е приел, че ищцата не е провела пълно и пряко доказване на елементите от фактическия състав на придобивната давност като основание за твърдяното от нея право на собственост.
При така очертания предмет на спора и събраните по делото доказателства, правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е относно давностното владение като способ за придобиване на право на собственост върху недвижим имот и е решен в съответствие с постоянната съдебна практика и практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Обобщаване на тази практика се съдържа и в цитираното от касаторката ТР № 1/2012 г., което е постановено по конкретен въпрос- за приложението на презумпцията по чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от юридически факт, различен от наследяването. В мотивите към решението обаче са залегнали принципните постановки на правната теория и съдебната практика във връзка с придобивната давност като способ за придобиване на вещни права върху недвижими имоти, както и относно елементите от фактическия състав, с които се характеризира това придобивно основание-а именно упражняването на фактическа власт и намерението вещта да се държи като своя. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с тази практика, тъй като той е изискал на първо място ищцата да докаже упражняването на фактическа власт върху процесния имот, което от събраните по делото доказателства не се е установило по един положителен и безпротиворечив начин. Освен това ищцата е поддържала, че е собственик единствено на основание владение и изтекла в нейна полза придобивна давност, докато според данните, че се касае за земеделски имот, за легитимацията й е било необходимо същият да е възстановен по реда на ЗСПЗЗ.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 26.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 390/ 2012 г. на Сливенски окръжен съд.
Осъжда Д. И. Х. от [населено място], [улица], №2, ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. К. К. от с.с., ЕГН [ЕГН] разноски по делото за касационното производство в размер на 180 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: