1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
С., 29.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1064/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 3719 от 9.12.2010 г. по гр.д.№ 15254/ 2009г. на Пловдивски районен съд, потвърдено с решение № 942 от 22.06.2011 г. по гр.д.№ 924/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд ответникът Ц. М. Н. е осъдена да предаде на С. А. А. владението на собствената на ищцата ? ид.ч. от един апартамент в [населено място], [жк], бл. №80-А-7, вх.Д, ет.1, ап.№ 16, ведно със заплащане на разноските по делото от 741 лв.
Ц. М. Н. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди освен това, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВС- ППВС № 5/72 г. относно юридическия момент на придобиване на апартамента в случаите, когато той е закупен с договор по реда на чл.117 З., с което обосновава допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска, като счита себе си за единствен собственик на апартамента.
Ищцата С. А. А. оспорва жалбата като неоснователна, както и че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че апартаментът е придобит от Н. М. П.- бивш съпруг на ищцата С. А., по време на техния брак, като съпружеска имуществена общност, поради което след прекратяването на брака те са притежавали по ? ид.ч. от имота. С нот.акт № 66/2009г. Н. П. е прехвърлил на ответницата Ц. М. Н. целия имот, но предвид притежаваните от него права договорът е произвел действие само за ? ид.ч. Ответницата се е установила в жилището и оспорва правата на ищцата, като поддържа, че апартаментът е придобит след прекратяване на брака й с Н. П. и затова е бил негова лична собственост, която впоследствие й е прехвърлена изцяло с договор за издръжка и гледане.
Във връзка с това възражение на ответницата се поставя и правният въпрос относно юридическия момент, към който следва да се отнесе придобиването на жилището- дали това е договорът от 15.06.1981, сключен по реда на чл.117 З. / в този случай жилището е СИО, тъй като бракът е прекратен по-късно, на 10.07.1981 г./ или на друга дата, непосочена от касаторката, но след прекратяването на брака, в който случай жилището би било лична собственост на прехвърлителя й.
По този въпрос възивният съд се е произнесъл в смисъл, че придобиването на апартамента е станало с подписването на договора между Н. П. и Столична дирекция „Изграждане на населените места” на посочената в него дата 15.06. 1981 г., както и че наведените от ответницата доводи за изплащане на цената на апартамента със заем от Д. и последващото вписване на законна ипотека за обезпечаване на този заем, за това, че договорът всъщност бил предварителен протокол за избор на жилището, както и че към същия момент то не е било завършено, не променят извода за юридическия момент и способа, по който е станало придобиването на апартамента, а именно чрез сключването на договора от 15.06.1981 г.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че твърдението за противоречие на въззивното решение с ППВС № 5/ 72 г. не се потвърждава от фактическа и правна страна и следователно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане. В посоченото постановление се указва, че въпросът дали жилището е придобито по време на брака следва да се решава с оглед на момента, в който юридически става придобиването на правото на собственост съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. В случая този юридически способ е продажба по реда на чл.117, ал.4 З., като в самия закон е указано, че купувачът придобива собствеността на жилището по силата на самия договор. Следователно въззивният съд е постановил решението си в съответствие със задължителната практика на ВС, обобщена в ППВС № 5/ 72 г. В постановлението е уреден и случаят, когато с договора се цели да се придобие една бъдеща вещ- т.е. когато жилището не е било изградено, като е посочено, че в този случай придобиването на правото на собственост ще стане със създаването на вещта и изграждане на жилището. Тази хипотеза се е поддържала и от касаторката, но по делото не са били събрани данни, че се продава незавършен обект, а по фактическите констатации на въззивния съд не може да се извършва проверка на настоящия етап от производството.
По делото е постъпила и частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 12.08. 2011 г. въз основа на въззивното решение, която настоящият състав на Върховния касационен съд намира също за неоснователна. Изпълнителният лист е издаден на основание чл. 404, т.1 ГПК, според която подлежат на принудително изпълнение и осъдителните решения на въззивните съдилища, независимо че не са влезли в сила. Неоснователно се поддържа оплакване, че въззивният съд не е бил компетентен да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист, тъй като в чл.405, ал.1 ГПК е посочено, че изпълнителният лист трябва да се издаде от първоинстанционния съд, който е разгледал делото, в случая от Пловдивски районен съд. Съгласно чл. 405, ал. 2 от ГПК молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на актове по чл. 404, т. 1 от ГПК, които подлежат на незабавно изпълнение, се подава до съда, постановил съдебния акт. В конкретния случай изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение, чието незабавно изпълнение е допустимо по силата на закона- чл.282, ал.1 ГПК, което предопределя компетентността на въззивния съд да разгледа и да се произнесе по молбата с правно основание чл. 405, ал. 2 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 и чл.274, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 942 от 22.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 924/ 2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Оставя в сила разпореждането от 12.08.2011 г. за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение № 942 от 22.06.2011 г. по гр.д.№ 924/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: