4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 15.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4939/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 5.09.2014 г. по гр.д.№ 399/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, потвърдено с решение № 1088 от 27.05.2015 г. по гр. д.№ 4175/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, по иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР във вр. с чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че към момента на одобряване на кадастралната карта на Б., извършено със заповед от 10.05.2006г., ищецът [фирма] е бил собственик на площ от 82,50 кв.м., която част неправилно е заснета към имот с идентификатор 04279.612.104, вместо към собствения на ищеца имот с идентификатор 04279.612.102.
За да достигне до този извод съдът е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху спорната част, а също и върху целия по-голям имот, чрез апорт на земя- увеличение на капитала на [фирма] с държавно имущество. От друга страна е прието по реда на косвения съдебен контрол върху решение за възстановяване на имота, че реституцията, на която се позовават ответниците, не се е осъществила за спорната част от имота, тъй като е включена в мероприятието, за което е бил отчужден имотът, и то е реализирано- чл.1 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. Доказаната по този начин собственост на ищеца не е отразена в кадастралната карта, в която се изразява и грешката при нанасяне на вярната граница между имотите.
В касационната жалба на ответниците се поддържа, че решението е необосновано и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. К. считат, че искът неправилно е предявен за установяване на грешка в кадастралната карта от 2006 г., тъй като спорните 82,50 кв.м. са били отразени в имота им още през 1996 г. с попълване на кадастралния план при възстановяването на имота. Липсват доказателства, че увеличението на капитала на дружеството е станало именно с апортна вноска на процесния имот. Допуснато е нарушение и на чл.17а ЗППДОП, тъй като е внесена земя, която към момента на апорта не е била държавна собственост, а такава на частни лица поради проведеното в по-ранен момент възстановяване.
Във връзка с мотивите, с които е обосновано въззивното решение, касаторите поставят следните правни въпроси като основание за допускане на касационното обжалване- 1.Допустим ли е иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР след като спорният имот е бил попълнен към имота на ответника в кадастралния план преди одобряването на кадастралната карта? 2. Кои са законовите условия за придобиване на собствеността върху недвижим имот от търговско дружество с изцяло държавно имущество и какви са предпоставките за извършване на апорт в капитала на такова дружество? 3. Допустим ли е косвен съдебен контрол служебно, по почин на съда, върху административен акт за отмяна на отчуждаване по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., или такъв се упражнява само по възражение или искане от страната, на която се противопоставя актът за отмяна на отчуждаването на имота? 4. Допустим ли е косвен съдебен контрол върху административен акт за отмяна на отчуждаване по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., след като актът за отмяна на отчуждаването вече е бил разгледан от съда по предявен иск за собственост?
Ответникът / ищец по първоначалното производство/ оспорва касационната жалба, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за площ от 82,50 кв. м., за която ищецът твърди, че е негова собственост като включена в собствения му имот, представляващ хотелски комплекс „А. мак” в Б., като собствеността е придобита чрез апортиране на земята в капитала на дружеството. Ответниците заявяват право на собственост върху същата площ на основание реституция по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. За да уважи иска въззивният съд е приел от една страна, че спорните 82,50 кв.м. неправилно са възстановени на ответниците, земята е останала държавна собственост, а от друга страна след като е включена в капитала на ищцовото дружество, е станала негова собственост на основание чл.17а ЗППДОП.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че формулираните от касаторите правни въпроси не обуславят допустимост на касационното обжалване.
Тъй като изходът на спора зависи от това дали имотът правилно е възстановен на ответниците, логически на първо място следва да се разгледа въпроса за проведения от въззивния съд косвен съдебен контрол на акта за възстановяване на имота в полза на ответниците- т.3 и 4 от изложението на касаторите. Първият от тези въпроси е формулиран неправилно и в противоречие с данните по делото, тъй като предпоставя, че съдът сам, без да е сезиран, е извършил такъв контрол спрямо акта за възстановяване, докато от данните по делото е видно, че възстановяването, на което се позовават ответниците, е оспорено от ищеца още с факта на предявяване на исковата молба и отричане правата на ответниците, което изисква проверка за законосъобразност на индивидуалния административен акт, с който е постановена отмяна на отчуждаването и възстановяване на имота им, което е и същността на косвения съдебен контрол. Няма основание за допускане на обжалването и по т.4, тъй като се касае за влязло в сила решение между касаторите и общината Б., което е непротивопоставимо на ищеца, тъй като той не е бил страна по делото, нито спрямо него се разпростира силата на пресъдено нещо на решението.
Въпросите за косвения съдебен контрол спрямо индивидуални административни актове за възстановяване на собствеността по чл.4 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. са разяснени в ТР № 6/ 2006г. на ОСГК на ВКС, като очертаната там съдебна практика е съобразена от въззивния съд.
Вторият въпрос, формулиран от касаторите, има отношение към разрешението, дадено от въззивния съд относно приложението на чл.17а ЗППДОП. Според установената съдебна практика, каквато е и представената от касаторите, предпоставките на чл.17а ЗППДОП за придобиване на собственост от търговско дружество с държавно участие са държавата да е собственик на имуществото, същото да е било предоставено на държавното предприятие за стопанисване и управление и при преобразуването или приватизацията на предприятието същото имущество да е било включено в капитала на дружеството. Въззивното решение не противоречи на тази практика, тъй като съдът е изследвал същите предпоставки за приложението на чл.17а ЗППДОП, а правните изводи е направил според установените по делото факти относно наличието на тези предпоставки. Така както е зададен, въпросът освен това е твърде общ, а конкретно по делото има значение дали тези предпоставки са осъществени за процесните 82,50 кв.м. Разгледан в този аспект въпросът не е правен, а фактически, тъй като изводите на съда са направени въз основа на събраните по делото доказателства, а даденото разрешение на правния въпрос не противоречи на посочената съдебна практика, поради което и по този въпрос не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Последният въпрос / т.1 от изложението/ също не дава основание за допускане на жалбата до разглеждане. Независимо че според естеството на спора може да се наложи да се проследи положението на имота и по предходни планове, искът по чл.53, ал.2 ЗКИР има за непосредствен предмет грешка или непълнота в действащата кадастрална карта, тъй като именно тя трябва да отразява актуалното състояние на имотите, а освен това с приемането й се прекратява действието на предходния кадастрален план. В посочения смисъл е и постоянната съдебна практика- вж .напр.р.№ 882/11.01.2010 г. по гр.д.№ 4011/ 2008г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В конкретния случай твърдението е за грешка в кадастралната карта, тъй като според действителните права на страните спорната част неправилно е заснета в картата към имота на ответниците, вместо към този на ищеца, като част от собствения му по- голям недвижим имот. След разрешаване на спора за собствеността на тази част се установява и в какъв смисъл е допуснатата грешка в кадастралната карта, което изисква и отстраняване на тази грешка чрез изменение на картата. Водещо значение има искът за собственост, а отстраняването на грешката в кадастралната карта е последица от разрешаване на този спор. Тази логическа последователност е съобразена от въззивния съд чрез определяне на предмета на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР като такъв за грешка в действащата кадастрална карта, като е без значение, че в предходния кадастрален план частта е била заснета към имота на касаторите, тъй като е установено, че това е направено въз основа на незаконосъобразна заповед за възстановяване на собствеността.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1088 от 27.05.2015 г. по гр. д.№ 4175/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: