5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 09.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1260/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 14 от 21.01.2013 г. по гр.д.№ 714/ 2010 г. на районен съд П. и решение № 1969 от 8.10.2013 г. по гр.д.№ 1815/2013 г. на Варненски окръжен съд е допусната делба на един апартамента в [населено място],[жк]- ап.№18 в [жилищен адрес] вх.А , при квоти 40/80 ид.ч. за Д. М. В., 20/80 ид.ч. за И. Т. Д., по 4/80 ид.ч. за К. С. М. и С. С. М., 5/80 ид.ч. за Т. А. Т., по 1/80 ид.ч. за С. И. С., В. А. Г. и Р. А. П. и 4/80 ид.ч. за О. А. О. и А. О. О..
Решението на въззивния съд е обжалвано от съпрузите О., които считат, че са изключителни собственици на имота, тъй като са го закупили от наследника Т. В. Ж., който е придобил целия имот по давност. Евентуално, ако се приеме, че имотът е съсобствен, поддържат, че следва да се подели, но без участието на Д. М. В., за която не било доказано, че е съпруга на общия наследодател Т. Д. В., както и без участието на С. И. С., В. А. Г. и Р. А. П.- наследници на А. Т. С., който нямал дял в наследствения имот.
Като основание за допускане на касационно обжалване се поставя процесуалноправният въпрос за задължението на съда да отдели спорните от безспорните факти, да прецени събраните по делото доказателства и да обсъди доводите и възраженията на страните. По този въпрос се иска обжалването да се допусне по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, изразена в р.№ 640/ 25.01.2009г. по гр.д.№ 4541/ 2008г. на ВКС, ІІ г.о.
Процесуалноправни са и въпросите- 1.Допустима ли е делбата, без по делото да са налице безспорни годни доказателства за възникване на съсобственост при първоначална липса на наведени твърдения от страните за възникване на годно придобивно основание за делбения имот, независимо от това дали възражения, касаещи придобивното основание са направени от ответниците по иска с отговора на исковата молба или в хода на съдебното производство?, 2. Допустимо ли е съдът да приеме за установено съществуването на заповед по чл.100 З. на основание липсата на възражение за нейното издаване от страните, при положение, че този въпрос не е подлаган на обсъждане в процеса и нито една от страните не е правила изявления в тази насока?, 3. Допустимо ли е съдът да основе изводите си за наличие на съсобственост при съответното придобивно основание без наведени от страните твърдения, касаещи фактическия състав на това придобивно основание?, 4. Длъжна ли е въззивната инстанция да поправи пропуска на първоинстанционния съд, като допълни доклада по чл.146 ГПК и разпредели доказателствената тежест на страните и им укаже за кои твърдения не сочат доказателства?, 5. За правомощията на въззивния съд при проверка на релевираните процесуални нарушения, допуснати от първоинстанационния съд, свързани с изготвяне на доклада и неговото съдържание, с разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и по съпоставката с разпоредбата на 342 и чл.133 ГПК? По тези въпроси се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, за каквато се сочат р.№ 311/ 4.01.2012 г. по гр.д.№503/2011г.,ІІ г.о., р.№ 98/9.05.2912 г. по гр.д.№ 318/2011 г., ІV г.о., р.№ 253/ 2.04.2009г. по гр.д.№ 4541/2008г.,ІІ г.о.
Въззивното решение се обжалва и във връзка с разрешения материалноправен въпрос за приложението на чл.69 ЗС относно придобиване по давност на имота от страна на праводателя на касаторите, като се твърди, че е допуснато противоречие с ТР № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, доколкото според него в разглежданата хипотеза било достатъчно да се докаже, че съсобственикът е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС, а намерението за своене трябва да се счита, че е било налице по силата на презумпцията в закона.
Материалноправен е и въпросът за кръга на лицата, легитимирани да участват в делбеното производство, като конкретно се оспорват правата на преживялата съпруга Д. М. В. и тези на наследниците на А. Т. С.- преживял съпруг на починалата дъщеря на общия наследодател. По тези въпроси като основание за допускане на касационно обжалване се поддържат и трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците Д. М. В. и И. Т. Д. оспорват жалбата, както и основанията за допускането й до разглеждане.
Останалите страни не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за делба на имот, оставен в наследство от Т. Д. В., починал през 1983г. Наследодателят е притежавал парцел в [населено място], който е отчужден по реда на З. срещу предоставено обезщетение чрез процесния апартамент. След смъртта на собственика той е наследен от съпругата си Д. М. В., син И. Т. Д. и дъщеря В. Т. Д.. Последната е починала през 1984г. и е наследена от четирите си деца и съпруг А. Т. С., също починал през 1991 г. и наследен от последващата му съпруга и три деца. Установено е също така, че през 2008г. Т. В. Ж.- един от синовете на В. Т. Д. се снабдил с нотариален акт за собственост на целия апартамент на основание давностно владение и го продал на ответниците О.. С оглед на това обстоятелството последните твърдят изключителна собственост върху имота и не искат да се дели, а ако се допусне до делба, то да е без участието на Д. М. В., за която нямало доказателства, че е съпруга на общия наследодател и без наследниците на А. Т. С., тъй като същият нямал дял в имота.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че правният въпрос, който е определящ за изхода на делото съобразно интереса на касаторите е за това дали техният праводател Т. В. Ж. е придобил апартамента по давност. За да отхвърли това възражение въззивният съд е изложил съображения, че няма доказателства този съсобственик да е упражнявал владение за себе си върху идеалните части на останалите съсобственици и то от 1988г., каквито са били твърденията на касаторите. Този извод е обоснован с данните, че от 6.10.1989г. до 19.12.2002 г. Т. В. Ж. е бил в затвора и не е упражнявал фактическа власт върху имота нито лично, нито чрез друго лице. Започнал е да живее в апартамента след 2002 г., но до 2008 г.- снабдяването с нотариален акт, респ. от 2008 г. до продажбата на апартамента през 2010 г., не е изтекъл необходимият 10 годишен срок на владение. Същевременно няма основание владението да се третира като добросъвестно.
Видно от тези мотиви към решението на въззивния съд няма основание да се твърди, че то е постановено в противоречие с ТР № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС. В тълкувателното решение се казва, че презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците следва да се счита оборена, ако се докаже, че основанието, на което е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат като собствени. В случая се е твърдяло, че Т. Ж., който е един от сънаследниците, е установил владение върху имота през 1984г., а започнал да го владее за себе си от 1988г. При наследяването се приема, че сънаследникът владее своята част и държи частта на другите сънаследници- т.е. самото основание за придобиване на владението признава права и на останалите съсобственици. Съгласно т.2 от тълкувателното решение ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, съсобственикът трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Следователно отговорът на правния въпрос по делото стои на плоскостта на доказателствата, каквито в настоящия случай въззивният съд е събрал и обсъдил, поради което решението му не противоречи на ТР № 1/ 2012 г. и не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това след снабдяването на Т. Ж. с нотариален акт през 2008 г. до продажбата на имота през 2010 г. не е изтекъл необходимият десетгодишен срок на владение, поради което за този период въпросът за субективната страна на владението и дали се прилага презумпцията на чл.69 ЗС не е определящ за правата на касаторите.
В рамките на твърдението им за изключителна собственост на имота, останалите правни въпроси, формулирани от касаторите, нямат пряко отношение и значение за крайния изход на спора. За тях е било важно да установят, че праводателят им Т. Ж. е придобил имота по давност, и тъй като давността тече срещу всички, това е могло да стане независимо дали наследодателят му е бил собственик на имота, дали Д. М. В. е била неговата съпруга, имало ли е издадена заповед по чл.100 З. или дали съдът правилно е изготвил доклад по делото и е разпределил доказателствената тежест и обсъдил данните по делото и доводите и възраженията на страните- т.е. всички процесуалноправни въпроси, които касаторите излагат като основание за допускане на касационното обжалване са неотносими за крайния изход на делото.
Ако се приеме, че касаторите имат интерес от поставяне на тези въпроси с оглед участието им в делбата като приобретатели не на целия имот, а само на частта на един от наследниците, следва да се приеме, че дадените от въззивния съд разрешения не разкриват основание за допускане на касационно обжалване. Решението е постановено в съответствие с установената съдебна практика относно съдържанието на доклада по делото, определяне на предмета на спора, отделяне на спорното от безспорното и указване на страните на подлежащите на доказване обстоятелства. Правното основание за възникване на съсобствеността е дейност по приложение на материалния закон и се определя от съда въз основа на представените писмени доказателства. Съобразена е и постоянната практика на ВС и ВКС по делбата за делба, че родствените връзки могат да се установяват с всички допустими доказателствени средства, като в случая по отношение на Д. М. В. е изяснено, че тя е била съпруга на общия наследодател от представените писмени доказателства- удостоверение за наследници и акт за раждане на едно от децата им. В съответствие с разпоредбите на Закона за наследството и правилата за наследяване са включени в кръга на наследниците и съпругата и децата на А. С., които общо наследяват неговата квота в имота от 4/80 ид.ч.
Въззивното решение не разкрива противоречие и с представените решения на различни състави на ВКС, като специално следва да се подчертае, че по делата за делба всяка страна е едновременно и ищец и ответник, което определя и процесуалните им правомощия във връзка с представяне на относимите към предмета на делото доказателства. Въпросът за съпоставката между разпоредбите на чл.133 и 342 ГПК, както и приложената към този въпрос практика е неотносим към настоящия спор, тъй като не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд, нито се свързва с някое от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, изложени в касационната жалба.
С оглед на изложеното следва да се приеме в цялост, че по поставените правни въпроси не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д ЕЛ И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1969 от 8.10.2013 г. по гр.д.№ 1815/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: