3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
С., 08.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1569/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 838 от 15.06.2010 г. по гр.д.№2529/2009 г. на Пловдивски окръжен съд е допуснато да се извърши делба на недвижим имот- дворно място от 9052 кв.м. с производствени и други сгради, представляващо УПИ 3382, кв.96а по плана на [населено място] / бивша винарска фабрика/. Лицата, между които е допусната делбата, са наследници по закон на Х. П. С., която е единствен наследник по силата на универсално завещание на бившия собственик на имота С. С.. Не са допуснати до участие в делбата наследниците по закон на С. С., а именно В. Е. С.,, З. Е. Т., Г. Г. С., Вида Г. А., Н. Г. С., В. Н. Г. и А. В. Г..
Тези лица са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплакване, че поради изключването им от делбата, то е постановено в нарушение на материалния закон.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставят правния въпрос за приложението на чл.3, ал.2, in fine ЗВСОНИ и тълкуването на тази норма, в която за разлика от първата алинея са посочени само наследниците по закон, но не и другите правоприемници. Поставят и въпроса за реституция на имуществото на завещател, който е починал преди влизането в сила на реституционния закон и не е имал в патримониума си реституираните имоти.
Ответникът П. Б. оспорва жалбата като неоснователна, като намира, че не е налице и поддържаното основание за допускането й до разглеждане.
Останалите ответници не са взели становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предмет на делото е делба на имот, бивша винарна фабрика в [населено място], собственост на С. С., който е основал еднолична търговска фирма под същото наименование. Имотът е отчужден по ЗНЧИМП, а при влизането в сила на ЗВСОНИ е възстановен. Съдът е приел, че възстановяването е настъпило в патримониума на съпругата на бившия собственик Х., тъй като тя е негов единствен наследник по силата на универсално завещание, съставено преди национализацията на имота. Тъй като съпругата е починала, съдът е допуснал делба само между нейните наследници, като е изключил другите наследници по закон на бившия собственик на имота.
Според касационната жалба на тези наследници решението е постановено в нарушение на чл.3, ал.2, in fine на ЗВСОНИ и в тази връзка смисълът на правния въпрос, който поставят е за това дали тази разпоредба следва да се прилага според буквалния й смисъл, а именно че когато се възстановява имущество на юридически лица, които не съществуват, възстановяването става в лицето на техните съдружници или на наследниците им по закон, или ползва всички правоприемници на тези лица, както е посочено в ал.1 на чл.3 ЗВСОНИ, и по- конкретно и наследниците по завещание. Считат, че произнасянето по този въпрос би имало значение за точното прилагане на закона, предвид съществуващото различие в текста на ал.1 и ал.2 на чл.3 ЗВСОНИ относно това кои наследници ползва възстановяването на одържавеното имущество.
Поставя се и втори въпрос за реституция на завещаното имущество, при положение че то не е било в патримониума на завещателя при откриване на наследството.
По отношение на първия въпрос следва да се посочи на първо място, че той е поставен некоректно и не почива на факти, установени по делото, тъй като в случая не се реституира имущество на юридическо лице с дружествен характер. Видно от определение № 518/ 9.03.1940 г. на Софийски областен съд, фирмено отделение С. С. е вписан като едноличен търговец и собственик на фирмата, която съгласно чл.18,ал.1 от Търговския закон / отм./ носи името на търговеца. В същото качество С. С. е посочен и в протокол от 2 април 1948 г., съставен във връзка с национализация на имуществото, а именно като собственик на еднолична фирма за търговия. Няма данни на какво основание в други документи фирмата е посочена като О., поради което следва да се приеме, че одържавеното имущество е принадлежало на едноличния търговец, а не на търговско дружество и в този случай за възстановяването се прилага чл.3, ал.1 ЗВСОНИ, а не ал.2 на същия член.
Следва да се посочи, че по отношение кръга на лицата, ползващи се от реституцията К. съд на Република България с решение № 4 от 11.03.1998 г. по к.д.№ 16/ 1997 г.- ДВ бр.30/ 98 г. е дал тълкуване на понятието „други правоприемници”, в смисъл че се включват наследниците по завещание и завет, но не и по правна сделка. Думите „други правоприемници” са включени в текста на чл.3, ал.1 ЗВСОНИ с §1, т.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗОСОИ- Д.в.бр. 107/ 97 г. с цел да се уеднакви режима спрямо лицата, имащи право на възстановяване по трите реституционни закона- ЗВСОНИ, Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета и Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ и др. Тълкуването има и принципно значение за определяне кръга на лицата, в чиято полза се възстановява одържавеното имущество, поради което следва да се прилага и в хипотезата на чл.3, ал.2 ЗВСОНИ, независимо че текстът не е допълнен с думите „други правоприемници”, както в ал.1 на същия текст. Съдебната практика в този смисъл е постоянна и не е провеждала разграничение, когато трябва да се определи от кого се наследяват физическите лица при реституцията, независимо дали е одържавено тяхно имущество, или имущество на юридически лица, в които те са били съдружници. Решението на въззивния съд е съобразено с тълкуването, дадено от Конституционния съд и с постоянната съдебна практика, поради което по първия въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По втория въпрос също има утвърдена съдебна практика и затова и той не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът се свързва с приложението на чл.90а ЗН, като в самата норма се поставя условие завещанието да е съставено след одържавяването на имота, докато в настоящия случай завещанието на С. С. е съставено на 29.11.1947 г.- преди национализацията, извършена на 24.12.1947 г. Другото подразбиращо се изискване е завещателят да е починал преди възстановяване на имуществото, като в този случай възстановеното имущество се включва в понятието „новооткрито наследство”, което се прибавя към вече откритото наследство, а разпределянето му се извършва без да се променя времето и мястото на откриване на наследството и кръгът на наследниците. Тези въпроси са разяснени в ТР № 1/ 98 г. на ОСГК на ВКС и също са съобразени от въззивния съд при постановяване на решението.
По изложените съображения следва да се приеме, че и двата поставени правни въпроса не обуславят допустимост на касационното обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 838 от 15.06.2010 г. по гр.д.№2529/2009г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: