3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
С., 07.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1133/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 54 от 15.01.2010 г. по гр.д.№ 1347//2008 г. на районен съд В.Търново, потвърдено с решение № 193 от 14.06.2010 г. по гр.д.№ 268/2010 г. на окръжен съд В.Търново е отхвърлен иска, предявен от М. Т. М. против Д. Дряновски и Р. Д. за признаване на ищеца за собственик и предаване владението на терен от 390 кв.м., включен в имот с идент. № 10447.520.809 по плана на новообразуваните имоти за местността “Козлуджа” в землището на гр. В.Търново.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че ответникът е имал валидно учредено право на ползване върху имота и е осъществил процедурата по изкупуването му по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, поради което е станал собственик и това изключва правото на ищеца за възстановяване на същия имот.
Според касационната жалба на ищеца решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, тъй като ответникът не е имал качеството на ползвател и не е спазена процедурата по §62 от ПЗР ППЗСПЗЗ за уведомяване на собственика и издаване на заповеди за признаване правото на ответника и за оценка на имота.
Като съществени за изхода на делото и обосноваващи допустимост на касационното обжалване касаторът поставя процесуалните въпросите за приложението на чл.272 ГПК в смисъл дали е допустимо въззивният съд само да декларира, че се позовава на мотивите към решението на първоинстнционния съд или следва да отговори на оплакванията във въззивната жалба и да изложи собствени мотиви за оценка на доказателствата по делото и по правните изводи. Като материалноправен се поставя въпросът, че решението е постановено съгласно редакцията на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, обн. в ДВ бр.45/ 95 г., която е обявена за противоконституционна[населено място] на Конституционния съд № 8 от 1995 г., а също и че решението на въззивния съд е в противоречие с чл.1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Ответникът не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Процесуалноправният въпрос, поставен от касатора, не е съществен за делото и не може да обоснове касационно обжалване на решението. Съгласно ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросът трябва да е конкретен и да съществува по делото, докато в случая това не е така. Видно от мотивите към въззивното решение съдът е действал като инстанция по същество, обсъдил е доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните и е направил собствени фактически и правни изводи, така че не може да се твърди, че не е разгледал спора и е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Изразът в края на решението, че се споделят мотивите, изложени в решението на районния съд, е обобщаващ и завършва изложението на въззивния състав, но не е определящ относно приложението на чл.272 ГПК и затова не стои по делото като правен въпрос, който да изисква разглеждане на касационната жалба.
Материалноправните въпроси, формулирани в изложението, също не сочат на необходимост от разглеждане на спора от трета съдебна инстанция.
Поставеният от касатора въпрос, че съдът е постановил решението въз основа на закон- нормата на §4а ПЗР ЗСПЗЗ в редакция, която е обявена за противоконституционна, не е бил предмет на делото и в този смисъл не е определящ за изхода на спора. Според касатора съдът е приложил нормата на §4а от ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията, публ. в ДВ бр.45/95 г., която действително е обявена за противоконституционна с решение № 8 от 19.06.1995 г. на Конституционния съд, но това не отговаря на данните по делото, от които е видно, че изкупуването на имота е станало, съгласно удостоверение от 11.06.1999 г., издадено от кмета на общината, при действието на старата редакция на §4а- ДВ бр.28/ 92г., която е и приложимият материален закон за уреждане на отношенията между бившите собственици и ползвателите на имотите, след като с Р. № 8/95г. изменението в нормата на §4а / ДВ бр.45/95 г./ е било обявено за противоконституционно.
Видно от приложената преписка била е спазена и процедурата по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ нарочна комисия да прецени дали са налице условията ползвателят да придобие право на собственост, както и издаването на заповед от кмета на общината, оформена като удостоверение № 228 от 11.06.1999 г.
Несъстоятелен е и вторият материално правен въпрос, поставен от касатора, а именно че е налице отчуждаване на вече придобити от него чрез възстановяването на земята права, което се свързва и с твърдение за нарушение на чл.1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, отнасящ се за защита на собствеността. Този въпрос също не е определящ и се поставя в противоречие с данните по делото, тъй като е установено, че имотът на касатора попада в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и възстановяването му става при условията на §4к ПЗР ЗСПЗЗ- т.е. доколкото не е зает от ползвател, който да упражни правото си за изкупуване по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ, както е станало и по настоящото дело.
Приложените към изложението решения на състави на ВКС не разкриват противоречиво разрешаване на горните въпроси от въззивния съд, тъй като са постановени по съвършено различни казуси, без връзка с предмета на настоящото дело и не е ясно с каква цел касаторът се позовава на тях- така по р.№ 684/ 18.06.2008 г. по гр.д.№ 2011/2007 г. на ІV г. о. е отхвърлен ревандикационен иск поради липсата на идентичност между притежавания и претендирания имот, р.№ 184 от 4.05.2006 г. по гр.д.№ 2772/2004 г. на ІV г.о. разглежда въпроса, че приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да черпи правата си от вписан акт, а р.№ 1441/5.12.2003 г. по гр.д.№ 1183/2002 г. на ІV г.о. е постановено по ревандикационен иск, по който ищците се легитимират като собственици с решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ- проблем, който не е налице по настоящото дело.
Няма противоречие и с представеното решение № 125 от 3.05.2010 г. по гр.д.№ 285/2010 г на ОС- В.Търново, постановено по иск на същия ищец срещу друг ползвател за съседен имот, тъй като по това дело искът е уважен поради приетото, че имотът е предоставен на ответника по време на действие на наложения[населено място] от 17.08.1990 г. от Великото народно събрание мораториум за разпореждане със земи и държавно и друго имущество и затова на същия не му се признава качеството на ползвател и правото да изкупи имота.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на жалбата до разглеждане, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 193 от 14.06.2010 г. по гр.д.№ 268/2010 г. на Окръжен съд В.Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: