3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
С., 05.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1584/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 28.12.2007 г. по гр.д.№ 6296/2005г. на Софийски районен съд, 46 състав ответницата Ц. М. С. е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на ищеца Т. К. Х. владението на недвижим имот № 1039 с площ 250 кв.м., включен в УПИ І-613,1039, целият с площ 560 кв.м., в кв. 61 по плана на [населено място], м.Х. Б..
С решение от 20.07.2010 г. по гр.д.№ 1800/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав решението на районния съд е отменено и искът на Т. Х. е отхвърлен.
Т. К. Х. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да излага конкретни съображения.
Ц. С. оспорва жалбата както по същество, така и относно наличие на предпоставки за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
За да се легитимира като собственик ищецът е представил нот.акт№ 152/ 1.12.2000 г., според който той е закупил дворно място от 560 кв.м., съставляващо УПИ ІV-6 от кв.23 по плана на [населено място], м.Х. Б., заедно с построена в имота едноетажна жилищна сграда от 44 кв.м. От заключенията на техническите експертизи е установено, че към датата на съставяне на нотариалния акт описаният в него имот не е съществувал, тъй като е бил в сила нов регулационен план от 1999 г., според който е нанесен друг имот УПИ-І-613, 1039, който само частично съвпада със стария парцел ІV-6 по плана от 1959 г. Въз основа на тези данни съдът е направил правния извод, че ищецът е закупил имот, който не съществува като обект на правото на собственост и не е идентичен със съществуващия към 2000 г. Този порок е окачествен като водещ до нищожност на сделката, поради което е прието, че ищецът не се легитимира като собственик с представения нот.акт № 152/2000 г. и затова искът му по чл.108 ЗС е отхвърлен. Прието е освен това, че дори и да му е продадена реална част от сегашния УПИ І-613,1039 продажбата също е нищожна предвид забраната за продажба на реална част от урегулирани имоти по чл.59 З./ отм./ и ЗУТ.
Според касатора регулационният статут и идентичността на имота, който е придобил, са установени още от заключението на вещото лице, представено пред първоинстанционния съд, чиито констатации не са оборени, а са потвърдени и от експертизата, назначена от въззивния съд. В тази връзка касаторът твърди, че от заключенията на техническата експертиза се установява и собствеността му върху имота, а направените в противния смисъл изводи на въззивния съд са необосновани.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се посочва, че решението на въззивния съд не е мотивирано с безспорни доказателства. Твърди се, че назначената експертиза от въззивния съд допълва заключението, прието и неоспорено от страните в първоинстанционното производство и установяващо статута и идентичността на процесния имот. С оглед на това касаторът смята, че произнасянето от страна на касационната инстанция би било от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото въобще.
От така възпроизведеното съдържание на изложението не може да се приеме, че то отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК да посочи правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и да обоснове дали решението му по този въпрос противоречи на практиката на ВКС- т.1, налице е противоречива съдебна практика- т.2 или въпросът е от значение за точното прилагане на закона както и за развитие на правото-т.3. Съгласно ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС посочването и обосноваването на тези предпоставки е задължение на касатора и не може да се извърши служебно от касационния съд. Представеното от касатора изложение не позволява да се формулира правния въпрос дори и чрез уточняване, конкретизиране или допълнителна квалификация на твърденията и доводите, съдържащи се в жалбата или в изложението. По същество в тях се излагат оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд и съществено нарушение на съдопроиозводствените правила при събиране и обсъждане на доказателствата по делото и по- конкретно на заключенията на техническите експертизи. Тези доводи съставляват твърдения за касационни основания за неправилност на решението, но не могат да се разглеждат на този етап от производството, преди да са изпълнени критериите на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Освен това решението на въззивния съд не е изградено на неточни изводи относно регулационния статут на имота, тъй като тези въпроси са изяснени подробно от техническите експертизи и възпроизведени като фактически констатации от съда, въз основа на които са направени и съответните правни изводи за липсата на материалноправна легитимация на ищеца като собственик на имота.
Касаторът възпроизвежда текста на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не излага аргументи, свързани с него, така както се изисква в т.4 от ТР № 1/2009 г.- относно липсата на съдебна практика по правния въпрос или необходимост от промяна в създадената практика, както и необходимост от тълкуване на непълни, неясни или противоречиви правни норми. По тези съображения следва да се приеме, въпреки дадените от въззивния съд указания с разпореждане от 21.09.2010 г. относно това какво трябва да съдържа изложението към касационната жалба, че те не са изпълнени и че не е налице нито общата предпоставка- поставяне на правния въпрос, нито някое от алтернативно предвидените основанията за допускане на касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 1800/2008 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: