1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 09.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 6093/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 381 от 3.08.2015 г. по гр.д.№ 60/ 2015 г. на Врачански окръжен съд са отхвърлени исковете, предявени от И. С. Р., С. Л. Р. и М. С. Р. против П. П. М. и Т. Х. Й. с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС и с предмет премахване на телена ограда, поставена между собствените им имоти и предаване владението на частта от терена, попадаща под оградата.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивният съд бил направил погрешен извод, че оградата е следвало да бъде поставена с равни части върху двата имота, вместо само в имота на възложителите, каквито са ответниците по делото. Не е съобразено заключението на вещото лице, че има навлизане в имота на ищците с 1, 75 кв.м., като съдът неправилно приел, че дори и да има такова навлизане, то е минимално и незначително, а може разликата да се дължи и на неточност при измерването. Считат, че не са спазени изискванията на издадените строителни книжа- конструктивно становище, разрешение за строеж и протокол за извършено трасиране.
Като основание за допускане на жалбата до разглеждане ищците сочат и трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, които свързват с правния въпрос за защита на правото им на собственост по повод поставянето на оградата по общата граница на двата имота. Въпросът се свързва и с приложението на чл. 48, ал.3, пр.3 ЗУТ, тъй като касаторите считат, че според строителните книжа оградата е следвало да бъде разположена изцяло в имота на ответниците.
Съдебната практика, на която касаторите се позовават, е ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 31/ 85 г. на ОСГК на ВС , р.№ 493/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 719/2009г., І г.о., р.№ 40/ 31.01.2011 г. по гр.д.№ 296/ 2010 г., І г.о. и р.№ 383/ 4.10.2013 г. по гр.д.№ 1058/ 2011 г., І г.о. на ВКС.
Ответниците оспорват жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че при поставянето на оградата ответниците са навлезли с 1,75 кв. м. в имота на ищците, като в лицето на парцелите навлизането е с 3 см., а в дъното- с 16 см. Въззивният съд е отхвърлил исковете, като приел, че навлизането в имота на ищците отговаря на изискването на 48, ал.3, пр.1 ЗУТ, според което оградите се разполагат с равни части върху двата съседни имота, тъй като от анализа на приложените строителни книжа направил извод, че в тях няма данни разрешението за строеж да е издадено за разполагане на оградата изцяло в имота на ответниците- възложители, каквато възможност е предвидена в чл.48,ал.3, пр.3 ЗУТ.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационната жалба до разглеждане. Решението на въззивния съд е съобразено с практиката по приложението на чл.48, ал.3,пр.1 ЗУТ, според която разпоредба при липсата на изрично посочване, че оградата трябва да попада изцяло в имота на възложителя, тя се разполага с равни части върху двата съседни имота, както е констатирано в настоящия случай от вещото лице. Изводът, че в строителната документация липсва изрично посочване, че оградата трябва да се изгради само в имота на ответниците въззивният съд е направил след обсъждане на представените по делото писмени доказателства, тяхната съпоставка, както и с оглед заключението на вещото лице за констатираното навлизане в имота на ищците. Съобразени са и данните, че може да се касае и за допустими отклонения и грешки при измерването, тъй като оцифряването е извършено чрез сканиране, а не чрез измерване на място, които грешки са минимални и в допустимите граници, предвидени в чл.18 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, също според заключението на вещото лице инж.А..
Представените от касаторите решения не сочат на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, т.к. две от решенията- р.№ 493/ 2010 г. и р.№ 40/ 2011 г. разглеждат различни хипотези- иск по чл.109 ЗС за премахване на незаконни тераси и на гараж, с обсъждане на въпроса дали те пречат на собственика на съседния имот, а решение № 383/2013 г. е доказателство, че съдебната практика е в същия смисъл, както е прието и в обжалваното решение, а именно, че защитата на собствеността по чл.109 ЗС трябва да съответства на нарушението и че минималното отклонение от строителните правила и норми, което не създава никакви пречки за ползването на съседния имот, не е основание за уважаване на иска. В този смисъл е напр.р.№ 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о.
По тази причина представените от касаторите решения не обосновават наличие на основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Оплакването за необоснованост на изводите на съда, за неточно интерпретиране на доказателствата по делото и за неправилно приложение на материалния закон също не са основание за допускане на жалбата до разглеждане, тъй като селекцията по чл.280, ал.1 ГПК се извършва по посочените в текста на закона критерии, а не според твърденията за неправилност на решението, която на този етап ВКС не проверява.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 381 от 3.08.2015 г. по гр.д.№ 60/ 2015 г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: