2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 11.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 7087/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 351 от 24.07.2014 г. по гр.д.№ 359/ 2014 г. на Софийски окръжен съд е допусната делба на един апартамент и лозе в [населено място] при равни дялове между бившите съпрузи Й. М. Ц. и М. М. Ц.. Със същото решение е отхвърлен иска на М. Ц. по чл.23, ал.1 СК за признаването му за изключителен собственик на имотите като придобити с лични средства и наличието на пълна трансформация.
М. Ц. е обжалвал решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли жалбата да се допусне до разглеждане в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие със задължителната практика на ВКС по процесуалноправни въпроси, които обобщено се отнасят до следното: 1.За задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните, 2.Как се преценява необходимостта от повторно изслушване на свидетелите? 3. Ако не са изложени мотиви защо показанията на свидетел са приети за недостоверни, делото следва ли да се върне за ново разглеждане за произнасяне с мотивирано решение? 4.За задължението на съда да постанови обосновано решение. Като доказателство за наличие на противоречие с практиката на ВКС касаторът представя р.№ 331/ 4.07. 2011 г. по гр.д.№ 1649/ 2010 г., ІV г.о., р.№ 92/ 22.02.2011 г. по гр.д.№ 1863/ 2010 г., ІV г.о., р.№ 217/ 9.06.2011 г. по гр.д.№ 761/ 2010 г., ІV г.о., р.№ 126/ 9.05.2011 г. по гр.д.№ 421/2009г., ІV г.о., р.№ 381/ 21.03.2012 г. по гр.д.№ 756/ 2010 г., І г.о. р.№ 344/ 21.09.2011 г. по гр.д.№ 862/ 2011 г., ІV г.о., р.№ 266/ 29.06.2011 г. по гр.д.№ 1058/ 2010 г., І г.о., р.№ 326/ 20.12.2012 г. по гр.д.№ 177/ 2012 г.,ІІІ г.о., р.№ 422/ 3.06.2010 г. по гр.д.№ 805/ 2009г., І г.о., р.№ 212/ 1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/ 2010 г., ІІ т.о.
Ответникът не е взел становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са бивши съпрузи, като по време на брака са придобили един апартамент и едно лозе в [населено място]. В рамките на предявения иск за делба бившият съпруг е предявил инцидентен установителен иск с твърдение, че е изключителен собственик на имотите, тъй като са придобити при наличието на пълна трансформация на лични средства, дарени му от родителите. Въззивният съд е отхвърлил този иск и допуснал делба на имотите по съображения, че касаторът не е успял да докаже личния произход на средствата, вложени за закупуването им. Позовал се е на показанията на свидетелите Д. Д. и М. П.- продавачи по двете сделки, тъй като и двете лица са обективни и незаинтересовани от изхода на спора и са непосредствени участници в продажбите. Не е кредитирал показанията на останалите свидетели, поради роднинските им отношения с касатора и констатирани противоречия с останалите доказателства по делото. Отхвърлил е като недостоверни и двата договора за дарение, представени от касатора, тъй като не са подписани от ищцата и също са в противоречие с други доказателства по делото.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават допустимост на касационното обжалване. Първият процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните, а също и въпросът за задължението му да постанови обоснован съдебен акт / четвърти въпрос/, са положения, които са регламентирани в закона и по тях няма противоречива практика / няма практика, която да освобождава съда от тези задължения/. Има съдебни решения, от които е видно, че съдът е нарушил процесуалните норми, въвеждащи посочените изисквания, но това са основания за отмяна на решенията като неправилни съгласно чл.281 ГПК, а не за допускане на касационното обжалване. Отделно от това по настоящото дело е видно, че такива нарушения не са допуснати, тъй като съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните и е изложил обосновани съображения за тяхната достоверност и основателност.
Следващият въпрос- за повторния разпит на свидетелите, е уреден в чл.171, ал.2 ГПК. Този въпрос обаче не е стоял на вниманието на въззивния съд и той не е взел отношение по него, а съгласно ТР № 1/ 2010г. правният въпрос следва да е бил предмет на обсъждане от съда и да е обусловил крайния изход на делото, за да може по него да се допусне касационно обжалване.
Третият въпрос е относим към изискването за мотивиране на съдебните актове и конкретно за излагането на съображения защо едни свидетелски показания се приемат за достоверни, а други не и дали при допускане на такова нарушение делото следва да се върне за ново разглеждане. И тук е налице смесване на основанието за допускане на касационното обжалване и основанията за неправилност на решението по чл.281 ГПК, което личи и от обстоятелството, че в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът продължава да развива оплаквания за допуснати от съда конкретни процесуални нарушения, вместо да формулира по абстрактен и принципен начин правните въпроси, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС. Освен това конкретно по настоящото дело такова нарушение не е допуснато, тъй като съдът е изложил мотиви защо не приема за достоверни показанията на свидетелите -родители и други родственици на ответника, както и съставения от тях договор за дарение на парични суми. Правилността на фактическите и правни изводи на съда в тази насока не е предмет на проверка в производството по допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения следва да се приеме, че и четирите въпроса, поставени от касатора, не обосновават допустимост на касационното обжалване, съответно и представените решения от практиката на ВКС.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 351 от 24.07.2014 г. по гр.д.№ 359/ 2014 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: