4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
С., 10.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 698/ 2010 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 620 от 11.03.2009 г. по гр.д.№ 7797/ 2007 г. на Варненски районен съд, оставено в сила с решение № 218 от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 873/2009 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от А. П. Т. против Е. Я. М., Д. С. Я. и С. Я. Й. за предаване владението на имот пл.№ 207 по кадастралния план от 1987 г. на местността “Т.”, землището на [населено място].
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала, че наследодателят й е бил собственик именно на реституирания имот към момента на обобществяването му, както и че липсва идентичност между имота, за който се твърди, че е придобит от наследодателя на ищцата и възстановения имот. В решението не са обсъждани доводите на ищцата и събраните доказателства във връзка с това дали са били налице предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ да се изкупи имота, с каквото възражение са се бранили ответниците.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита че легитимацията й произтича от решението на поземлената комисия за възстановяване на имота в стари реални граници, а от събраните по делото доказателства било установено, че имотът е принадлежал на нейния наследодател и че е налице идентичност между предишния и възстановения имот. Според ищцата доказателствата по делото установяват, че има нарушения на нормативните актове както при предоставяне на правото на ползване върху имота на ответниците, така и при приложението на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като имотът не бил застроен и ответниците не са имали право да го изкупят. Поддържа като основания за допускане на касационно обжалване хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното и поставения съществен материалноправен въпрос за основанието, довело до отхвърляне на иска и допустимите възражения, които ответникът може да противопостави по легитимацията на ищеца, произтичаща от земеделска реституция, както и във връзка с представеното решение № 426 от 21.07. 2009 г. по гр.д.№ 2713/ 2008 г. на ВКС, второ гражданско отделение, постановено в производство по чл.290 ГПК и поради това съставляващо задължителна съдебна практика на ВКС, следва да се приеме, че е налице основание по чл.280, ал.1 ,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Съгласно р.№ 426/ 2009 г. на ВКС, 2 г.о. спорът между лице, на което имотът е възстановен от поземлената комисия и ползвател, който се позовава на права по §4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ има специфичен предмет, който определя и допустимите средства за защита, които ответникът може да противопостави, а именно като установи, че са налице предпоставките за изкупуване на имота, но не може да оспорва материалната законосъобразност на решението за възстановяване на имота на бившите собственици.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 218 от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 873/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Указва на касаторката А. П. Т. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 83, 46 лв. и да представи в съда вносния документ в 7 дневен срок от съобщението, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след изпълнение на указанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: