1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 06.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 3147/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 14.11.2008г. по гр.д.№ 20 140/2007г.на Софийски районен съд, 64 състав, оставено в сила с решение № 261/14.01.2015 г. по гр.д.№ 2960/2009г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав, е допуснато да се извърши делба между Н. А. Н. и Г. А. Н. на дворно място от 260 кв.м., представляващо УПИ ХІ-372 в кв.272а по плана на София, м.”Л.”, заедно със сутеренния, първия и третия етаж и тавана на жилищна сграда, построена в същото дворно място, както и на гараж, второстепенна сграда и два навеса. Искът за делба на втория етаж от сградата е отхвърлен.
С. Г. А. А. и съпругата му Г. К. А. обжалват въззивното решение в частта относно включване в делбата на третия етаж, тавана, гаража и едно мазе в сутеренния етаж. Считат, че са придобили тези обекти по давност, с начало на владението от 27.12.1992 г. до 27.12.2002 г. Като порок на решението в тази част сочат необоснованост на изводите на съда, необсъждане на доказателствата по делото, липсата на мотиви, поради което като резултат се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон. Тъй като решението не било мотивирано, а това противоречи на чл.121, ал.4 от Конституцията, според който актовете на правораздаването се мотивират, поддържат и довод за нищожност на решението. Като основание за допускане на жалбата до разглеждане поставят въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и да изложи мотиви защо приема някои от тях за недостоверни- основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като по въпроса има задължителна съдебна практика- ППВС № 1/ 53г., ППВС 7/ 65 г., ППВС № 1/ 85 г., ТР № 1/ 2013 г., с която съдът не бил се съобразил.
Ответникът Н. А. оспорва жалбата, като счита, че не са налице условията за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Делото е за делба на дворно място с триетажна жилищна сграда, гараж и второстепенни постройки в двора. По отношение делбата на сутеренния и първия етаж по делото няма спор, тъй като е установено, че те се принадлежали на наследодателите на страните, а е прието, че и третият етаж и таванът са тяхна собственост по силата на приращението. За втория етаж искът за делба е отхвърлен, тъй като е установено, че той принадлежи на ответника, като изграден въз основа на отстъпено право на строеж по чл.56, ал.2 З..
Жалбата на касаторите Г. А. и съпругата му Г. А. се отнася до включването в делбата на третия етаж и тавана, с твърдение, че са придобити от тях по давност. Този довод е отхвърлен от съда, който приел, че събраните по делото доказателства не установяват касаторите да са упражнявали фактическа власт върху имотите въз основа на неформална делба-дарение, както са твърдяли, а освен това от началото на владението, прието от съда да е станало през 1999-2000 г. до предявяване на исковата молба- 18.09.2007г. не е изминал необходимият десетгодишен срок по чл.79, ал.1 ЗС.
С оглед на изложеното и в рамките на формирания от касаторите правен въпрос следва да се приеме, че той не обуславя допустимост на касационното обжалване. Не е допуснато противоречие със посочената задължителна съдебна практика относно формата и съдържанието на съдебното решение и изискването то да е мотивирано. Въззивният съд е обсъдил всички относими към спорните въпроси доказателства, а именно от кога датира установената върху третия етаж придобивна давност и с оглед на тях е обосновал извод, че като най-ранен момент следва да се приеме периода 1999-2000 г. К. не са представили положителни доказателства кога е била извършена твърдяната от тях устна преживна делба- дарение и кога точно им е било предадена фактическата власт върху имота. Няма категорични доказателства нито за упражняване на фактическа власт преди 1999-2000 г., нито за ясно изразена воля за своене на имота за същия период. Само вторият етаж е изграден въз основа на отстъпено право на строеж, поради което останалото ново строителство има характер на приращение по чл.92 ЗС и следва собствеността на дворното място и съществуващите сутерен и първи етаж от сградата, след като не е придобито от другиго по давност или на друго правно основание.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ Д. касационно обжалване на решение № 261/14.01.2015 г. по гр.д.№ 2960/2009г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав.
Осъжда Г. А. А. да заплати на Н. А. Н. разноски по делото за касационното производство в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: