1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 28.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 292/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 72104/ 6.06.2006г. по гр.д.№ 1376/2004г. на районен съд Б., оставено в сила с решение № 3117/ 29.07.2013 г. по гр.д.№ 80/2007г. на Благоевградски окръжен съд е допуснато да се извърши делба на един апартамент- ап.№ 1 в бл.”З.” в [населено място] при квоти 5/6 ид.ч. за Л. А. К. и 1/6 ид.ч. за Л. М. Ц. . В мотивите към горното решение е посочено, че не се уважават възраженията по чл.76 ЗН и за нищожност на завещанието, направено от общата наследодателка на страните Л. Н. Ц..
Въззивното решение е обжалвано от съделителката Л. М. Ц., която оспорва отхвърлянето на направеното от нея възражение по чл.76 ЗН за относителна недействителност на дарението, извършено в полза на другата съделителка.
Като основания за допускане на касационно обжалване касаторката сочи и трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата оспорва жалбата както по основанията за нейното допускане, така и по съществото на изложените оплаквания.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Делото е за делба на апартамент, останал в наследство от Л. Н. Ц. и В. М. Ц., като страните са техни внуци и първи братовчеди помежду си. Освен по наследство те черпят права и от едно завещание, направено в полза на касаторката и дарение на идеални части от същия имот в полза на ответницата. По отношение на дарението касаторката е въвела възражение за относителна недействителност по чл.76 ЗН, но същото е отхвърлено, тъй като се касае за наследство, което се изчерпа само с делбения имот и има за предмет разпореждане с цялата наследствена квота на дарителя / продажба на наследство по чл.212 ЗЗД/. Завещанието също не е произвело действие, тъй като е установено, че към момента на откриване на наследството завещаната вещ не е била собственост на завещателката.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение е необходимо на първо място касаторът да формулира правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. В случая касаторката се е задоволила само да твърди, че въззивният съд се е произнесъл по такъв въпрос, но не го формулира конкретно. Посочването на правния въпрос е задължение на обжалващата страна, а не на съда, тъй като в противен случай би се накърнило равенството на страните в процеса и диспозитивното начало. Определянето на правния въпрос е обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, тъй като спрямо него ще се преценява дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, дали е разрешаван противоречиво от съдилищата или произнасянето по този въпрос от страна на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-т.е. дали е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК за разглеждане на касационната жалба. Отсъствието на правилно и точно формулиран от касатора правен въпрос е достатъчно основание жалбата да не се допуска до разглеждане. Правният въпрос се извлича от мотивите към въззивното решение, а основанията за допускане на касационно обжалване трябва да са обосновани и подкрепени с доказателства от съдебната практика. В случая изложението представлява хаотично възпроизвеждане на текстовете от закона, като се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, но не се посочва кой е този въпрос, нито се обосновава някое от основанията за допустимост на обжалването. Съгласно разясненията в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС касационният съд би могъл, съдейки по обстоятелствената част на изложението, да конкретизира, уточни и да квалифицира правния въпрос, но в настоящия случай нито касационната жалба, нито представеното изложение позволяват ВКС да упражни това свое правомощие. В жалбата се твърди, че въззивният съд неправилно е определил реда за наследяване и квотите в съсобствеността, но това оплакване е твърде общо и не сочи кой е правният въпрос, обусловил тези изводи на съда. Ако касаторката има предвид правния въпрос за приложението на чл.76 ЗН, следва да се посочи, че той е разрешен правилно от въззивния съд и при съблюдаване на ТР № 1/ 19.05.2004 г. на ОСГК, в което е посочено, че изключение от недействителността по чл. 76 ЗН са хипотезите: 1/ ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ /предмет, имот/, то актът на разпореждане с идеалната част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт на разпореждане с наследството – чл. 212 ЗЗД или 2/ ако всички сънаследници са се разпоредили с наследствените си части от вещта, или разпореждането е извършено помежду им.
Водим от горните съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
Не допуска касационно обжалване на решение № 3117/ 29.07.2013 г. по гр.д.№ 80/2007г. на Благоевградски окръжен съд
Осъжда Л. М. Ц. от [населено място], [улица]- ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. А. К. разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: