1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
С.. 12.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1374/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 261 от 7.10.2009г. по гр.д.№ 665/2008 г. на Велинградски районен съд, потвърдено с решение № 257 от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 45/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, е отхвърлен иск за делба на парцел ХХІІ-58 в кв.14 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, с площ на парцела 180 кв.м.
Делбата е поискана с твърдение, че имотът е сънаследствен на страните и произхожда от общия им наследодател А. А. К., но искът е отхвърлен, тъй като съдът приел за установено, че един от наследниците- А. М. К., който е внук на общия наследодател, е придобил целия имот по давност, като го застроил, живял в къщата и владял целия имот за себе си повече от 30 години, със съгласието и без противопоставянето на другите наследници.
Решението на въззивния съд е обжалвано от А. М. Кехая, Х. М. Кехая, Ф. М. Кехая и М. М. Кехая-наследници от коляното на М. М. Кехая, който също е внук на общия наследодател и брат на А. М. Кехая, за който е прието, че е придобил имота по давност. Претенциите на касаторите се основават на установения факт, че през 1985 година А. М. К. предоставил на брат си М. временно за безвъзмездно ползване две стаи от жилищната сграда, но след като М. починал семейството трябвало да освободи стаите, на която база са споровете между тях. Считат че
решението е неправилно, тъй като имотът бил запазил наследствения си характер и следва да бъде поделен между всички наследници на А. А. К..
Ответникът А. М. К. оспорва жалбата като неоснователна, както и неподлежаща на касационно разглеждане, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Като съобрази данните по делото и изложените доводи и съображения от страните настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решение № 4 от 16.06.2009 г. по к.д.№ 4/2009 г. на Конституционния съд и ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС първото условие за разглеждане на жалбата е касаторът да формулира и да посочи материалноправният или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, тъй като с изпълнението на това условие се очертават рамките, в които ще се произнесе и касационната инстанции при преценката дали са налице другите основания за допускане на касационно обжалване. Видно от съдържанието на представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в него обаче не се съдържа изведен от решението на въззивния съд такъв правен въпрос, а изцяло се повтарят оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението поради неправилна преценка на доказателствата по делото, отказа да се допуснат други доказателства и необоснованост на изводите на съда. Тези въпроси не могат да се обсъждат в производството по допускане на касационното обжалване, което няма за предмет проверка на правилността на въззивното решение, тъй като към такава проверка може да се пристъпи само ако жалбата бъде допусната до разглеждане. Поставените от касаторите въпроси са относно разрешения, дадени от въззивния съд изцяло в зависимост от установените по делото факти и обстоятелства, но не съдържат правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. Твърденията, че се игнорират едни доказателства, че се кредитират противоречиви гласни доказателства или писмени доказателства, които не са категорични и др. не представляват обосновка на правния въпрос или на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а доводи по чл.281 ГПК за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
След като не е изпълнено първото условие за допустимост на касационната жалба не следва да се обсъждат отделните хипотези на чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК, които разглеждат различни допълнителни кумулативни основания за касационно обжалване. Доколкото в изложението се цитират основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и се представя едно решение на състав на ВС- р.№ 14/ 11.1.1980 г. по гр.д.№ 2559/ 79 г. на І г.о., следва да се посочи, че не се разкрива противоречие между това решение и решението на въззивния съд, тъй като те разглеждат различни въпроси, а от друга страна липсват конкретни съображения за наличието на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, което не се свързва с правилността на конкретното съдебно решение, а с въпроси за непълнота или неяснота в правната норма, създаване на нова съдебна практика или промяна в съществуващата, така както са пояснени в ТР № 1/ 2009 г., с което касаторите не са се съобразили при изготвяне на жалбата.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 257 от 20.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 45/2010 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: