1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 09.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2008/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 3853/30.05.2014 г. по гр.д.№ 17044/2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-б състав е уважен иск на И. В. Д. против В. Я. Д. с правно основание чл.30, ал.1 СК, като на ищеца е присъдена сумата 5990,77 лв., представляваща припадащата му се поради личен принос част от вземането на ответницата за направени вноски към Ж. „А.”. Със същото решение е отхвърлен иска на И. Д. по чл.15, ал.1 ЗЖСК за продължаване на членството в Ж. А.” на мястото на В. Д. с оглед придобиване собствеността на един апартамент в същата Ж..
И. Д. е обжалвал въззивното решение в частта относно отхвърляне на иска по чл.15, ал.1 ЗЖСК, като го намира в тази част за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото с оглед критериите, поставени в разпоредбата на .15, ал.1 ЗЖСК, а е изградил изводите си въз основа на други критерии, които законът няма предвид. Като основания за допускане на касационното обжалване поставя следните правни въпроси : 1 За допустимостта на решението, 2. При спор между съпрузите кой да продължи членството в Ж. кой е критерият, който следва да се има предвид от изрично посочените в чл.15, ал.1 ЗЖСК? 3. Следва ли да се имат предвид само критериите, посочени в чл.15, ал.1 ЗЖСК- т.е. само и първо интересите на децата, жилищните нужди и здравословното състояние на съпрузите или и други обстоятелства ? и 4. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по направените оплаквания във въззивната жалба. Допускането на касационно обжалване по тези въпроси се иска в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК тъй като въззивното решение противоречало на ППВС № 3/83г., ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС , както и на практика на ВКС по чл.290 ГПК- р.№ 644/12.10.2010 г. по гр.д.№ 1269/ 2009 г., ІV г.о., р.№ 57 2.03.2011 г. по гр.д.№ 1416/ 2010 г., ІІІ г.о., р.№ 98/ 21.03.2011 г. по гр.д.№ 952/ 2010 г. на ІV г.о.
Ответницата В. Д. не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са бивши съпрузи, като по време на брака ответницата В. Д. станала член на Ж. „А.” с оглед придобиване на един апартамент. Установено е, че в касата на кооперацията са внесени 11 981, 55 лв., които представляват вземане на член- кооператора. Ищецът е претендирал с иск по чл.15, ал.1 във вр. с чл.30, ал.1 СК да му се присъди ? част от това вземане и да се постанови той да продължи членството в Ж., на мястото на ответницата. Съдът е уважил иска по чл.30, ал.1 СК, като приел, че ищецът има принос към това вземане на ответницата. В тази част решението е влязло в сила Искът по чл.15, ал.1 Ж. е отхвърлен по съображения, че не са налице предпоставките, визирани в закона.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационната жалба до разглеждане. По първия довод- за недопустимост на решението, не са изложени никакви аргументи, но и служебно също не се констатира вероятност решението да се окаже недопустимо с оглед разясненията, дадени в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като искът е предявен в законния едномесечен срок от прекратяване на брака, с редовна искова молба и срещу надлежните страни. Цитираното решение № 644 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2009 г., IV г. о. е неотносимо към настоящия случай, тъй като то разглежда въпроси за правомощията на съда по квалификацията на предявения иск, как процедира съдът при неясноти и непълноти в претенцията или противоречие между обстоятелствата, на които се основава искът и заявения петитум- проблеми, които не стоят по настоящото дело.
По втория процесуалноправен въпрос- за задължението на въззивния съд да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба решението е в съответствие с указанията, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по някои спорни въпроси на въззивното производство, по отношение приложението на разпоредбата на чл.269 ГПК, според която въззивният съд се произнася служебно само по валидността и допустимостта на решението,както и по приложението на императивна материалноправна норма, а по останалите въпроси- само по тези, посочени в жалбата. В случая няма противоречие с тези указания, тъй като възивният съд е докладвал и разгледал всички доводи и оплаквания, изложени във въззивната жалба.
По материалноправните въпроси също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Решението е постановено в съответствие с практиката по приложението на чл.15, ал.1 ЗЖСК, обобщена в ППВС № 3/ 83 г. и ППВС № 8/ 80 г. и дадените в тях разяснения относно правната природа на иска по чл.15, ал.1 ЗЖСК и критериите, по които съдът следва да определи дали съпругът, който не е член-кооператор, може да продължи членството в Ж.. В ППВС № 3/ 83 г. е указано, че съдът следва да има предвид само тези критерии, които са посочени в чл.15, ал.1 ЗЖСК , но не и други обстоятелства, като например вината за дълбокото разстройство, довело до развода, жилищните нужди на близки на единия съпруг, живеещи постоянно с него и др. Такива обстоятелства съдът не е разглеждал. На първо място сред критериите са интересите на децата. Въззивното решение не противоречи на тази практика, тъй като всички обстоятелства, които са обсъдени от съда, имат отношение към този критерий, а не към други, странични факти. Така съдът е съобразил, че двете деца от брака са останали и живеят при бащата, а майката е осъдена да им плаща издръжка, че едното дете е навършило пълнолетие, а другото е непълнолетно, както и че ищецът като лице със собствен бизнес в сферата на недвижимите имоти има възможност да им осигури жилище, въпреки че и двамата бивши съпрузи твърдят, че живеят под наем. С оглед на изложеното в мотивите към съдебното решение следва да се приеме, че не почива на данните по делото доводът, че съдът е бил ръководен от други критерии и не в тази поредност и значимост, както са посочени в закона и се приемат от съдебната практика. От друга страна уважаването на иска по чл.30, ал.1 СК не води автоматично до уважаване и на претенцията по чл.15, ал.1 ЗЖСК за продължаване на членственото правоотношение, а е само една от предпоставките за това. Признатият принос на единия съпруг във вземането, което другият съпруг има спрямо Ж. може да се реализира и след снабдяването на съпруга- член- кооператор с нотариален акт по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3853/30.05.2014 г. по гр.д.№ 17044/2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: