Решение №37 от 21.1.2015 по гр. дело №6017/6017 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 37

София, 21.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 6017/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 438 от 20.03.2013 г. по гр.д.№ 6293/ 2012 г. по описа на Русенски районен съд е постановено делбата на съсобствените на страните два апартамента в [населено място] да се извърши така, че ап. № 53 да се възложи на преживялата съпруга на наследодателя К. А. на основание чл. 349, ал.1 и ал.2 ГПК, а ап.№ 54 да се изнесе на публична продан
С решение № 399 от 15.07.2014 г. по гр.д.№ 467/2014 г. на Русенски окръжен съд, постановено по жалба на съделителя Р. Р., решението на районния съд по отношение възлагането на ап.53 в дял на К. А. е отменено и е определено този апартамент също да се изнесе на публична продан.
К. А. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като оспорва избрания от съда начин за извършване на делбата за ап.№ 53 като незаконосъобразен и не съответстващ на правата на страните. Като основание за допускане на жалбата до разглеждане поддържа, че е допуснато противоречие с ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС по правния въпрос за приложението на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК относно възможността за поставяне на делбения имот, представляващ прекратена имуществена общност, в дял на преживелия съпруг- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Ответникът Р. С. Р. оспорва жалбата като неподлежаща на разглеждане, а по същество я намира и за неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Делото е за делба на два апартамента в [населено място], останали в наследство от С. Р. А.- починал през 2012 г., с наследници К. Г. А.- преживяла съпруга от втори брак, с дял 4/6 ид.ч. и две деца- Р. С. Р. и Н. С. А.- по 1/6 ид.ч., като предмет на касационната жалба е ап.53, който е изнесен на публична продан и не е уважено искането на К. А. за поставяне на този имот в неин дял. Касаторката е обосновала искането си и на двете хипотези по чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК. Първото основание е отхвърлено от съда с мотиви, че нямало данни съпрузите да са имали ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права спрямо които да са били предоставени на К. А.. Не е разгледана втората хипотеза, уредена в чл.349, ал.1 ГПК- а именно когато съпружеската имуществена общност е прекратена поради смъртта на единият съпруг, а преживелият съпруг няма друго жилище, което като фактическо положение отговаря на данните по настоящото дело. Следователно правният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е бил определящ за изхода на делото е за приложението на чл.349, ал.1, т.1 ГПК и дали той урежда една или две хипотези за възлагане. Доколкото въззивният съд е обсъдил и хипотезата за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК е налице произнасяне и по въпроса дали е налице т.н. смесена/комбинирана/ съсобственост, като в тази част въззивният съд приел, че съсобствеността не е възникнала само от наследяване, а и в резултат на прекратяване на съпружеската имуществена общност, поради което и на това основание жилището не може да се възложи на бившата съпруга, въпреки че тя е живяла в него към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище.
В частта, с която съдът е приел и обсъдил в рамките на чл.349, ал.1 ГПК само една хипотеза за възлагане, е допуснато противоречие с т.4 на ТР № 1/ 2004г. на ОСГК на ВКС, в която е посочено, че разпоредбата на чл.288, ал.2 ГПК /отм./, аналогична с чл. 349, ал.1 от сега действащия ГПК урежда две хипотези за възлагане в дял на неподеляемо жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност – когато собствеността възниква поради смърт на единия съпруг или при развод на страните, като при това условието за наличие на непълнолетни деца се отнася към хипотезата на прекратяване на СИО с развод, а не поради смъртта на единия съпруг.
Мотивите, че възлагането не може да се извърши и по чл.349, ал.2 ГПК поради наличие на смесена /комбинирана/ съсобственост също са в противоречие с трайната съдебна практика, формирана с решения постановени по реда на чл.290 ГПК, според които такъв вид съсобственост не е налице, когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг и преживелият съпруг наследява заедно с други наследници на общия наследодател. В този смисъл са решение № 239 от 6.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г., I г. о., решение № 86 от 9.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на II г. о., решение № 148 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 437/09 г. на I г. о. и др.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на К. Г. А. от [населено място] против въззивно решение № 399 от 15.07.2014 г. по гр.д.№ 467/2014 г. на Русенски окръжен съд, в частта относно изнасяне на ап.№ 53 на публична продан и произтичащите от това последици.
Указва на касаторката да внесе в седмодневен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса от 500 лв., като в същия срок представи в съда и вносния документ. При неспазване на срока жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top