1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София , 20.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 810/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Производството по делото е започнало по искова молба, предявена от А. Н. Г., Н. Г. Г. и Г. Н. Г. против Общината в [населено място] за връщане на имот, реституиран на основание чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ.
С решение № 34/ 9.01. 2009г. по гр.д.№ 11/2007г. на районен съд П., оставено в сила с решение № 326/ 25.06.2009г. по гр.д.№ 417/ 209г. на окръжен съд П., и недопуснато до касационно обжалване съгласно определение № 748/ 17.08.2010 г. по гр.д.№ 1776/ 2009г. на ВКС, І г.о. исковете, предявени от първите двама ищци-А. Н. Г. и Н. Г. Г. са отхвърлени като неоснователни.
С допълнително решение № 986/ 2.1.2010 г. по гр.д.№ 11/ 2007г. на районен съд П., потвърдено с решение № 159 от 12.04.2011 г. по гр.д.№ 120/ 2011 г. на окръжен съд П. е отхвърлен и иска, предявен от третия от първоначалните ищци, а именно от Г. Н. Г..
Настоящото производство е образувано по касационна жалба на Г. Н. Г. срещу горните решения с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуални закон. Касаторът излага, че се касае за имот, който е отчужден не по установения законов ред, поради което подлежи на възстановяване на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, като е налице свободна част от имота, от която може да се образува самостоятелен парцел. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Относно основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, като за наличието на противоречива съдебна практика по въпроса, че паркингът е елемент от уличното пространство се сочи решение № 191 от 7.10. 2003г. по гр.д.№ 92/ 2002 г. на районен съд П.. Твърди се противоречие и с решение № 5371/ 18.10.1999 г. по адм.д.№ 3187/99г. на Върховен административен съд, ІV- то отделение относно въпроса дали имотът е бил отчужден по реда на ЦПИНМ
Ответникът- Общината в [населено място] оспорва касационната жалба по същество, както и относно наличието на основания за допускането й до разглеждане,
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е било установено, че касаторът заедно с другите двама първоначални ищци- А. Г. и Н. Г., по отношение на които има влязло в сила решение, е наследник на бившите собственици на имота, представляващ дворно място с къща в [населено място], които са го придобили с нотариален акт № 3 / 1955г., като по плана на населеното място за имота е бил отреден парцел ІІІ-3 в кв. 94. През 1959 г. е одобрен нов план, по който имотът е заснет с пл.№ 2667 и е отреден за строеж на културен дом. По действащия план от 1979г. имотът не е заснет, като е установено от заключението на техническата експертиза, че част от имота с площ 235 кв.м. попада в УПИ І-за театър, а останалата част от 140 кв.м. е преотредена за улица и паркинг. Установено е също така, че тези мероприятия са осъществени, поради което е направен извод, че няма свободни части от имота, които да могат да се урегулират в самостоятелен УПИ.
По делото има данни, че преди предявяване на настоящата искова молба наследниците на бившите собственици са поискали отмяна на отчуждаването на имота по реда на чл.4 З. по З., ЗПИМ и др., но с решение № 5371/ 18.10.1999 г. по адм.д.№ 3187/ 99 г. молбата им не е било уважена, тъй като е прието, че не били доказали имотът им да е отчужден по реда на ЗПИНМ. Отбелязано е също така, че мероприятието по плана, което засяга техния имот, е осъществено.
Правният въпрос, поставен от касатора, съответно конкретизиран от ВКС с оглед правомощията, изяснени в ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до това дали от оставащите незастроени 194, 90 кв.м. от имота може да се образува при условията на чл.19, ал.5 и 6 ЗУТ самостоятелен УПИ за специфично по характер застояване, без да се спазват нормите на чл.19, ал.1 ЗУТ. Във връзка с този въпрос е и въпросът дали се счита за свободна площта, заета от улица с изградена трайна настилка- асфалт и ползваща се за паркинг.
С оглед на данните по делото и направените от съда изводи по фактическите обстоятелства следва да се приеме, че първият въпрос е формулиран некоректно, тъй като според въззивния съд не е налице свободна и незастроена част от имота, за да може да се обсъжда образуването на самостоятелен УПИ. В производството по допускане на касационно обжалване не се проверява правилността на фактическите констатации на въззивния съд, тъй като те са резултат от обсъждането на конкретните доказателства по делото и евентуалната им необоснованост или допуснати процесуални нарушения не влизат в предмета на разглеждане на този етап от производството. По тези съображения така поставеният въпрос от касатора не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
По втория въпрос се иска обжалването да се допусне поради наличието на противоречива съдебна практика- чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като за такава се сочат решенията по гр.д.№ 92/ 2902 г. на Пазарджишки окръжен съд и решение № 5371/ 18.10.1999 г. по адм.д.№ 3187/99г. на Върховен административен съд, ІV-то отделение. За първото от цитираните решения няма данни да е влязло в сила, както се изисква в ТР № 1/ 2009 г., поради което то не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика, а и по съдържание то разглежда хипотеза, която не е идентична с настоящия казус. Не е от тази категория и решението на Върховния административен съд, тъй като само решения на гражданските съдилища формират съдебната практика, от която се изхожда при преценка за допустимостта на касационното обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като освен цитирането на правната норма по него не са изложени релевантни мотиви съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009г., а освен това въззивното решение е съобразено с постоянната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, изразена в ТР № 6/ 2006г. и ТР № 1/ 1995г.
С оглед на изложеното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159 от 12.04.2011 г., постановено по гр.д.№ 120/ 2011 г. по описа на окръжен съд П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: