3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 17.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2595/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 804 от 28.04.2014 г. по гр.д.№ 2998/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, потвърдено с решение № 660/ 12.11.2014 г. по гр.д.№ 878/2014 г. на Пловдивски апелативен съд са отхвърлени исковете на Н. Г. М. против [община] и [фирма] за признаване на ищеца за собственик и предаване владението на едно дворно място от 70 кв.м. в [населено място] с идентификатор 56784.519.864, ведно със сграда- трафопост на един етаж от 55 кв.м., както и за обезщетение за ползването на имота в размер на 50 000 лв. за периода 24.02.1992 г. до 28.10.2011 г.
Ищецът Н. Г. М. е обжалвал въззивното решение с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита че съдът неправилно е отхвърлил иска за собственост, въпреки че по делото било установено както че имотът е принадлежал на наследодателя му, така и че е бил одържавен, а впоследствие възстановен по силата на ЗВСОНИ.
Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа и трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. Поставя следните правни въпроси, по които счита че има произнасяне от въззивния съд и налагат разглеждане на жалбата му, а именно: 1.При индивидуализация на имота, чиято ревандикация се иска с актуални кадастрални данни и идентификатор, може ли съдът да прави извод за основателността на иска, индивидуализирайки имота с белези съгласно предходен план? По този въпрос твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика , цитирана в опр.№ 433/ 2.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 320/2012 г, І г.о. 2.Как следва да се индивидуализира имотът, който се ревандикира, когато той представлява част от по- голям поземлен имот?- по този въпрос се поддържа противоречие с р.№ 105 от 28.02. 2012 г. по гр.д.№ 637/ 2011 г.,І г.о. 3. Как и с какви документи се доказва наличието на отчуждаване по ЗОЕГПНС- тук се твърди противоречие с ТР № 1/1995г. на ОСГК на ВКС, ТР № 6/ 2006г., р.№ 315/ 30.11.2011 г. по гр.д.№ 370/ 2011 г., ІІ г.о.
Ответникът оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът Н. Г. М. е наследник /чрез починалата си съпруга/ на П. И. К.- починал през 1946г. и Т. П. К., починала през 1946г., както и на тяхната дъщеря К. Н., починала през 1970г. Според заявеното в исковата молба П. К. и наследниците му са били собственици на имот от 70 кв.м. в [населено място], който е одържавен по реда на ЗОЕГПНС /евентуално отнет без законово основание/, а сега възстановен на основание чл.1 или чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Уточнено е, че към настоящия момент това е имот с идентификатор 56784.519.864 по кадастралната карта на града, одобрена през 2009г., ведно с построената в имота сграда-трафопост.
За да отхвърли иска възивният съд е изложил съображения, че ищецът не е доказал наследодателите му да са били собственици на претендирания имот извън другите имоти, които са притежавали и са им били възстановени в[жк]на [населено място].
С оглед на тези мотиви към въззивното решение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационната жалба до разглеждане. Поставените от касатора правни въпроси, които са обща предпоставка за допускане на обжалването, не са от решаващо значение за изхода на спора, така както изисква чл.280, ал.1 ГПК и съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Първият и вторият въпрос засягат проблема за индивидуализирането на имотите, предмет на ревандикационния иск, но в това отношение по делото не е имало спор, тъй като ищецът е посочил актуалния статут на имота със съответния идентификатор по действащия кадастрален план на града от 2009г. Искът не е отхвърлен поради липсата на индивидуализация на имота към настоящия момент, поради което този мотив не е бил решаващ за съда и съответно не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. За да се уважи един иск за собственост в разглежданата хипотеза е било необходимо да се установи какъв имот е притежавал наследодателят към момента на влизане в сила на ЗОЕГПНС, като този имот се индивидуализира според данните по тогава действащите планове или по друг подходящ начин, така че да се отграничи от останалите съседни имоти, на второ място- че точно този имот е одържавен или отнет без законово основание, както и да се посочи настоящия му регулационен статут с оглед претенцията за възстановяване на собствеността и предаване на владението, а също и идентичността между притежавания, одържавения и претендирания имот. Нито едно от тези обстоятелства по делото не е било установено, поради което и въпросът за това с какви документи се доказва правото на собственост няма пряко отношение към изхода на спора, а освен това на него не може да се отговори общо и по принцип, а зависи от конкретните обстоятелства по всяко едно дело.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 660/ 12.11.2014 г. по гр.д.№ 878/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: